Тъй както ходех в утринния здрач 
в началото на дългата неделя, 
не щеш ли, малък столичен кълвач 
разстреля тишината на "Обеля".

В прекършен клон на старата липа
навярно малко червейче намери. 
И с точни три откоса го приспа! – 
и ме попита: – Как си днес, Валери?

Е, как да съм? – поне да бях врабче, 
щях да си клъвна нещо край бордюра. 
Пък аз вървя – и Перловска тече, 
а тоя мил кълвач със мен се щура.

В Студентски град така се разтрещя, 
че казах си: – Това е то, калашник! – 
и в Банкя – нейде в крайните къщя, 
се чуха канонадите му страшни.

Така си тръгна още от зори – 
 цял ден кълвачът в София ме дебна.
Със мене долетя във „Младост-3”, 
а сетне и на пистата „Враждебна”.

Поезията взе да го влече! – 
кълвач, ама дъската му си хлопа. 
Щом връхлетя ми в малкото стайче, 
туй стихче ми изчука на лаптопа.

    

Играещият в слово човек. Благодаря за красотата!

Благодаря, Иличе.
Светла неделя, и до утре!
Чу

Написал си феерия за кълвач и пролетен врабчо! Пълниш ми душата Маестро!

Светла Божия неделя, девойчице, утре пак да навестиш старото Чудовище! :-)))))))
Чу

Непременно! Ще чакам стихотворението ти за варненската пролет Маестро!

Обещал съм ти го! :-))))))))
Чу

Виж какво намерих, една хубава песен и те поздравявам с нея:
https://www.youtube/watch?v=KgqhXVJFUvU
До утре, Чу!

Обичам тази песничка, Илиана, благодаря ти за нея! Вчера беше красив ден - и утре ще бъд! :-))))))))))
Чу

да бе, кълвача, повярвах ти :))))))))

днес нали никой не ти е казвал, че си велик?
Е, велик си :))))

Обаче ще ттрябва да дойдеш на Владая, да те окружат червеношийките, тогава ще се видиш в чудо :)))))))))))))))

полигорите много рано ги е хванал цикълът :))))))))))))))))

Наистина беше кълвачът, Валюше, аз само му го продиктувах! :-)))))))))))
Чу

Днес не, ти пак изпревари всички! :-))))))))))
Чу

Непременно! Обещамам ти да изкараме една зима на меча кожа пред камината! :-)))))))
И да пишем книги за "Лю-лю-лю"! :-)))
Чу

Не, това лайняно палче не е на лудото Пупи, то е на яловата бездетка - златната медалистка на САЩ в село Симеоново.
Чу

Ако бях демиург, щях да зная с точност на хирург за кого слова редя - дали моите куплети са за дяволи проклети, или за дечица с майка хубавица, а може и за старци, седнали на припек в Говедарци. Ти си писал за кълвач, а мен избива ме на плач, че не мога като тебе в утренния здрач да се радвам, че съм жив, а то - гледам с поглед див в екрана на лаптопа... Ех, защо не съм овчар със сопа, да подкарам стадото на паша, да вдъхвам мириса на пролет, а мислите ми да са в полет... Късно е, отдавна съм забъркал тази градска каша. Всичко е на вили и могили - не можеш се размина от автомобили. Бълват дим и шум... А съм жаден като в чужда булка влюбен кум!
Чичовото, благодаря, че ме посъживи в неделното утро. И ще ти кажа - все още тук съм да гласувам и после хуквам през глава към родния Балкан. Ще се чувствам кефски там като лепнал се за дъното калкан...
ПС - Тъй де, и ние малко разбираме от риби...
П и е р

Права е № 10!

Бре, Чичо Пепи, то станало цяла поема туй нещо? Що не го пуснеш като отделен пост, ами го оставяш тук - в коментарите? :-)))))))))))
Завиждам ти за Балкана, а аз почвам да пържа калкана! :-)))))))))))
Чу

Тя е винаги права, пич.
Чу

Обаче ще ттрябва да дойдеш на Владая, да те окружат червеношийките, тогава ще се видиш в чудо :)))))))))))))))
Непременно! Обещамам ти да изкараме една зима на меча кожа пред камината! :-)))))))
И да пишем книги за "Лю-лю-лю"! :-)))
Чу

Права е Валя, велик си!
Препоръчвам ти кожата на мечката Майсур, за нея приятелите на Бриджит Бардо няма да имат нищо против да украсява нечия камина!
Поздрави за стихчето! Таня Ч.

Благодаря, мила Таня!
Чу