Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2009 06:26 - Бутикова левица - анализ на Калин Първанов в новия брой на "ТЕМА"
Автор: kalinpurvanov Категория: Политика   
Прочетен: 2934 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 21.10.2009 16:17


Калин Първанов


Бутикова левица


Вместо към конгрес слизащата от властта БСП май се отправя към събор с лозунги, кебапчета и бира


Иван Костов издържа точно десет дни в председателския кабинет на СДС, преди да подаде оставка след изборния крах на 17 юни 2001 г.
Новината за оттеглянето на Командира бе предшествана от стълпотворение на екзалтирани фенове пред централата на “Раковски” 134. Докато НИС заседаваше горе, в подножието скандираха: “Искаме си Костов!”и ругаеха журналистите. Все пак три дни по-късно неизбежното се случи. Лидерът на партията подаде оставка, беше насрочена нова Национална конференция, а за временен председател бе назначена Екатерина Михайлова. По-нататък историята е известна: след неуспешен опит да си върне партията Костов основа нова. Надеждите му да дочака провала на жълтите и да се върне на бял кон си останаха мираж с дългогодишна давност.
Дори и на осмата година след тези събития, ДСБ, макар и парламентарно представена, си остава бутикова политическа сила. Бутикът си има своите ревностни ценители, но масовата дясна публика никога не стъпва зад лъскавата му витрина.
Ако край сградата на ул.“Позитано” № 20 от седмица е пусто, то причината съвсем не е в това, че социалистическите нотабили нямат верни до гроб привърженици, готови да ревнат: “На кого ни оставяте!” Подобно на кумирите си те запазиха целомъдрено мълчание, защото никой не си е и помислил за подаване на оставка. На въпросния софийски адрес основната дейност отдавна се изчерпва с редене на кадрови пасианси по кабинетите и периодични физкултурни масовки, изразяващи се във вдигане на ръце, ритане по кокалчетата и чупки в кръстовете. Целият този процес се представя като правене на политика чрез елементарен, но натрапчив и шумен пиар. Оперетната колективна оставка на Изпълнителното бюро след загубата на евроизборите през 2007 г. целеше именно пропаганден ефект.
Председателят Станишев трябваше да покаже мускули, за да оправдае прякора Мистър Клийн, лепнат му от самия Джордж Буш-младши. След това всичко си дойде на мястото и подалите оставка - с изключение на трима, бяха триумфално преизбрани.
Ситуацията сега е доста различна, а евентуалното подаване на оставки крие рискове, макар и минимални.

Ами ако бъдат приети?

Затова “старите кучета” на “Позитано” и техните проекции в Изпълнителното бюро с по-крехък партиен опит поизчакаха с разиграването на подобен спектакъл за втори път.
Но и най-каленият партиен йезуит вече не може да обясни върху какви принципи почива политиката на БСП. И къде е логиката да подадеш колективна оставка при загуба от ГЕРБ с цели 5215 гласа (2007 г.), а да се снишиш, когато са те отнесли два пъти за един месец, а втория път - с някакви си 927 695 гласа (2009 г.). Дори и на шестия или на шестнайстия ден оставките да станат факт, все някой ще се сети да зададе въпроса какъв тогава е бил смисълът от ритуала преди две години, довел до оставането на приблизително същите лица в ръководството на БСП (освен ако смисълът не е бил в изпадането на Добромир Гущеров, Атанаска Тенева и Кирил Желев).
Въпреки оглушителния изборен резултат истината изисква да се признае приносът на Станишев за най-новата история на БСП. 43-годишният историк успя да се запише като първия премиер от средите на левицата, избегнал предсрочно прекратяване на мандата му. Останалите постижения на Станишев са колкото забележителни, толкова и противоречиви. Под негово ръководство БСП така и не извоюва нито една категорична изборна победа. За сметка на това загубата на 5 юли е на път да се превърне в историческа. Резултатът от 748 147 гласа е с близо 35 хил. по-нисък в сравнение с най-слабото представяне на партията в парламентарни избори. Дори след януарските барикади от 1997 г. на БСП се довериха 191 161 избиратели в повече, отколкото днес.
В парламентарно изражение с получените 40 мандата КБ е втора политическа сила - с две места повече от ДПС. Социалистическата партия реално има по-малко депутати, отколкото движението на Ахмед Доган, защото 3-4 места в групата й ще заемат коалиционни партньори и безпартийни експерти. Неутешителен за левите избиратели е и гръбнакът на групата, който е съставен от втръснали политици, бивши министри, администратори, апаратчици и кандидат-пенсионери. По числен и персонален състав 40-те червени депутати приличат повече на обичайната клиентела в “Лавацата”, отколкото на левица.
На този фон фигурата на Станишев засега изпъква като безалтернативна за председателския пост в БСП. Най-дълго управлявалият в новата история на партията председател е завършил достатъчно школи, академии и политически курсове. Все някъде би трябвало да е чул, че добър политик е онзи, който навреме е подготвил своя приемник. Тъй като Станишев

не се справи и с тази задача

оставането му начело на БСП едва ли ще бъде оспорено от убедителна персонална алтернатива. Но никак не е без значение как ще подготви оцеляването си. Дали ще се завърне през официалния вход, спазвайки европейските норми на политическо приличие (дори царят, който по презумпция се отчита само на Господ, вече му даде урок в това отношение)? Или през страничната врата - чрез познатото балансиране и снишаване плюс обичайния набор от апаратни хватки, довели левицата до кадрово обезкръвяване и тотална деинтелектуализация. Дали Станишев ще се осмели да се изправи пред нов конгрес с нови делегати (доколкото БСП е в състояние да ги излъчи)? Или ще разчита на устава, който му позволява да свика стария конгрес. Същия, който през декември се събра, за да му изръкопляска вяло, след което го остави да се състезава сам със себе си, благоволи да изслуша само едно критично изказване (на Янаки Стоилов), не роди никаква алтернатива, постави за цел на БСП да е първа политическа сила и под диктовката на апарата раздели местата в ръководните органи между различни персонални лобита (нямащи нищо общо с идейни течения).
Следизборното мълчание подсказва, че по-скоро е задействан вторият вариант, който дори може да изключи формалната процедура по свикване на конгреса. В нощта на 5 юли Станишев излезе с повърхностни обяснения, сред които се открояваха тезите, че БСП е загубила изборите заради страха на хората от световната икономическа криза и заради разиграването на етническата карта. Този път международното положение хич не е виновно на БСП. Психолози и социолози са доказали, че пред лицето на криза най-силни са страховете от рязка промяна и хората се сплотяват около статуквото, ако то не е станало твърде неприемливо. Колкото до етническата карта, тя едва ли е повлияла върху избирателите повече, отколкото цялостната политика на тройната коалиция. Проявление на тази политика наред със „стабилността и предсказуемостта” бе и корупцията. А ДПС се превърна в нейно удобно (но не единствено) олицетворение.
Обяснение на резултатите можем да потърсим и в изказвания на видни политици от БСП през последните години: “Не искам да бъда част от правителство, в което много от решенията се вземат под въздействието на неясни икономически субекти” (Румен Овчаров, 2007 г.); “Има сериозни въпроси, които не са за коментар в медиите, а в партийните органи... Аз съм търпелив човек, но не чак толкова” (Румен Петков, 2008 г); “Лицето на партията е много по-важно от единството й, защото са ни викали комунисти, чугуни, ретрогради, но никога не са ни обвинявали в тотална корупция” (Татяна Дончева, 2008 г.). След тях дори и Бойко Борисов едва ли има какво повече да добави.
Но тъй като юли вече е в разгара си, а БСП от десетилетия върви по неизменен дневен ред, бузлуджанските скари скоро ще обвият с дим всички въпроси. А питащите ще бъдат заглушени от репетициите на духовия оркестър и децибелите на поредното “Опън еър парти”. След август идва септември, в който по традиция се открива политическата учебна година. Станишев най-добре знае дали в БСП тя ще започне с конгрес и с нова политика. Или с ускорено изучаване на “Кратък курс по история на СДС”.


Тагове:   Станишев,


Гласувай:
0



1. chara - Ако БСП най-после не изгони старите муцуни
11.07.2009 08:50
и партийни бюрократи и не изясни за себе си що за политическо чудо е, ще изпадне от ... политическата карта.
Макар че, накъде повече?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalinpurvanov
Категория: Политика
Прочетен: 182646
Постинги: 32
Коментари: 90
Гласове: 63
Архив