В БСП отново настана време за отчети и доклади. Затова нека си припомним няколко интересни сюжета от богатия идейно-политически живот на партията в годините на “успешния мандат”
След изборния шок, в БСП стягат заседание на конгреса. Но не за избор на лидери, а за оценки. Ще се оценява правителствения мандат, който отсега е ясно, че е “успешен”.
Дълго чаканото заседание на Националния съвет на партията на 18 юли протече като тържество на апаратния дух. По идея на Сергей Станишев, под диригентството на Димитър Дъбов и с мълчаливото съгласие на Румен Петков и Румен Овчаров, Сергей Станишев получи доверие със 122 гласа “за” срещу само 29 “против”, макар да е избиран от конгрес, а не от пленум.
Дори и бегъл прочит на резултата показва, че бившият премиер продължава да се привдижва пакетно заедно с всички солидни лобита в партията. До 18 октомври някои от тях ще винят ДПС, други ще недоволстват от лошата кампания, трети ще се оправдават с високата избирателна активност. Но всички вкупом ще бранят достиженията на успешния мандат, за да си поделят поравно високата оценка, която преди това сами ще си дадат.
Понеже в БСП отново настава време за отчети и доклади, нека се вгледаме в няколко камъчета, които препънаха предвижващите се по червения килим. Някои от тях са толкова дребни, че едва ли ще влязат в големите доклади. Но спокойно могат да попаднат във второ преработено издание на бестселъра “Защото сме социалисти”.
Напред със 120 милиона и с...благодарности
“Създават се евентуално предпоставки за конфликт на интереси, което винаги е много неясна и деликатна материя - по-скоро морална, отколкото законово обоснована”, с тези думи премиерът Станишев почти се извини на бившият шеф на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” Веселин Георгиев, че го освобождава от поста
При управлението на тройната коалиция той успя да затрупа фирма на брат си Емил с поръчки за 120 милиона лева. Братко бе забравил да декларира роднинството си с Батко при подаването на декларации за конфликт на интереси. По-възмутителни от този дребен пропуск бяха само благодарностите, с които Веселин Георгиев бе изпратен в заслужен отдих от премиера и от своя съгражданин - строителния министър Асен Гагаузов.
Оставката на пътния шеф не стана факт след публикуването на разследване на в. “Капитал”, а едва когато Еврокомисията спря парите за пътища на България. Само Гагаузов запази олимпийско спокойствие: “Не съм забелязал такова апокалиптични проблеми”; “Аз лично нямам притеснения...”; “За мен нещата във фонда се подобряват изключително бързо”; “Аз мога да цитирам останалите вестници, за да видите, че картината е доста по-различна и доста по-реална”; “Има отчетност и механизми за контрол за всяка стотинка” и т.н.
Под силния натиск от Брюксел в сектора започнаха проверки и структурни промени. В крайна сметка пътния фонд бе закрит и на негово място бе създадена Национална агенция “Пътна инфраструктура”. “Това беше битка...правете си сметка – една година само битки”, призна наскоро пред “ТЕМА” вицепремиерът Меглена Плугчиева. И си спомни, че точно покрай борбата за закриване на пътния фонд, си бе навлякла гнева на Румен Петков. “Г-жа Плугчиева демонстрира една степен на превъзбуденост в повече”, бе заявил влиятелният член на Изпълнителното бюро на БСП и бивш вътрешен министър.
Коалиционните “механизатори”
Последователи на Батко и Братко се намериха и в самия парламент. Коалиционните партньори Стоян Проданов (БСП) и Юнал Тасим (ДПС) не успяха да подобрят техните постижения, но поне се опитаха.
В началото на 2009 г. гръмна скандал, свързан с обединението “Билд-консулт”, което печелеше наред търгове за ремонти на селски пътища в Кърджалийско пред регионалното и земеделското министерство. Мажоритарен собственик на е “Билд-консулт” се оказа Тасим, а Проданов - акционер и в управата на другия участник в обединението - “Технострой-инженеринг 99”-Ямбол. По това време той бе член на парламентарната комисия по регионална политика. Със съдружника Тасим го свързваше и членство в комисията по земеделие, където депесарят бе зам.-председател.
“Не ги знам тези обекти и фирмата няма да работи на тях...Най-вероятно управителят ни е дал подкрепа на колегата Тасим, защото имаме голяма механизация”, обясни Проданов с вещината на човек, за когото такива дела са рутинни. Колко ниви още са успели да ожънат съвместно коалиционните механизатори така и не стана ясно. Но от декларациите на червения депутат пред Сметната палата се изплъзна факта, че негови фирми са спечелили обществени поръчки за 43 млн. лева от идването на власт на кабинета “Станишев”.
Докато беше депутат, Проданов успокояваше избирателите си, че БСП не води дясна политика, а единствено възможната. Не криеше, че е бил директор на държавната“Технострой-инженеринг”, преди да я приватизира по Костово време. В това отношение не е единствен в редиците на БСП. С подобно постижение може да се похвали и колежката му от партийното ръководство Корнелия Нинова. Цяло чудо е, че конкурентни щабове в кампанията не измислиха някой нов клип с трясъци и брадви под слогана: “Гласуваш за Костов, получаваш Проданов и Нинова!”.
“Ние сме на всеки километър”
“Има ли мафия в Дупница?”, риторично попитаха на 25 май 2006 г. 22-ма общински съветници от различни партии, начело с кмета-социалист Първан Дангов. Страстите в южния град кипнаха след като гард на бизнесмените Пламен Галев и Ангел Христов връхлетя с мотора си върху старица посред бял ден на пешеходна зона. Очакваната визита на вътрешния министър Румен Петков се превърна в триумф за дупнишки благодетели, нашумели впоследствие с псевдонима “Братя Галеви”.
Още с появата си в Дупница министърът целуна ръка на свещеник – благославящ делото на “светите братя”, а гардовете му се разпрегръщаха с техните охранители. “Не правете полицията страна в конфликта, ако има емоционален или личностен конфликт”, заяви пред общинарите Петков. Обясни им, че “жанрът е сбъркан”, похвали местната полиция за липсата на битова престъпност, порица кмета за “истеричната” му реакция.
След отпътуването на министъра, Дангов бе поздравен от агитка на Галеви с песента “Ние сме на всеки километър и така до края на света”. Мелодията кънтеше от заведение срещу общината, докато вътре кметът казваше пред журналисти: “Все повече усещам, дори импулсивно тук пред вас, че удрям бетонна стена с главата си”.
По-късно Дангов бе застигнат и от партийна вендета. Името му не фигурираше върху митичните делегатски листчета на последния конгрес, с които лобитата в БСП си разпределяха местата в ръководния орган и скрепяваха балансите. За същите листчета сега словоохотливо разказват видни червени деятели.
Да целунеш пръстена
Още един симптоматичен случай с дупнишки адрес. През януари 2009 г. братята бяха овладяли напълно местната власт, макар и вече да се намираха в ареста на националното следствие. Галев и Христов управляваха в сянка с подкрепата на повечето партии, вече обединени около “независимия” кмет Атанас Янев. Пред камерите на сутрешен телевизионен блок, директно от площада, общински съветници от БСП, ГЕРБ и СДС вкупом целунаха пръстена на дупнишкия модел. Сред тях бяха герберите Емил Гущеров и Крум Милев и социалистът Иван Ибришимов.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов реагира като ужилен. За броени часове Гущеров и Милев се видяха принудени да подадат молби за напускане на партийното ръководство в Дупница. В отсрещния лагер Станишев отново си замълча. Нещо повече – кметът Янев, макар и подсъдим за източване на европари, започна да се появява по мероприятия на БСП.
Е, няколко месеца по-късно Гущеров все пак се промъкна в листите на ГЕРБ и стана депутат. Но колегата му Ибришимов имаше по-лош късмет. Не му помогна, нито второто “избираемо” място в листата на БСП, нито подкрепата на Мая Манолова от Изпълнителното бюро на “Позитано”. На 5 юли БСП в Дупница се срина. Резултатите показаха, че дори и след кошмарните за БСП барикади от 1997 г., повече дупничани бяха повярвали на столетницата, отколкото днес.
За някои банички, за други - хранилки
“Ако ви харесва БСП във вида, в който се намира днес, ако обожавате лъжата, лицемерието и законите на джунглата, тогава потвърдете решението и ме изключете от БСП” – беше написал партийният секретар от Русе Мариян Димитров до Контролната комисия на БСП.
Известният русенец бе изключен от соцпартията, след като дръзна да изнесе в медиите няколко теми - светая светих за партийната кухня. “Как така Д.В., известен като Добчо Автомивката и зет на другаря З. е придобил дял във фирмата концесионер по сметопочистването в Русе?”, “Вярно ли е, че Добчо е основен спонсор на русенската партийна организация?”, “Купуват ли се местата в листите за общински съветници?”, “Какви са критериите за попълване на бордовете на държавните и общинските дружества?”, бе запитал Димитров публично.
Още в медените месеци на управлението на БСП, секретарят на основната партийна организация “Нов алтернативен демократичен път” повдигна въпроса и за кадровите списъци с кандидат-управленци, които се променят в неузнаваем вид докато пътуват от местните централи към “Позитано” 20. Заради волнодумството си, редовият социалист загуби не само партийния си билет, но и длъжността контрольор към общинска фирма. Димитров обаче не се отказа да задава въпроси и премина през няколко съдебни дела срещу партийните си ръководители, докато разнасяше банички и закуски в частна фирма с червения си “Опел Корса”.
Инженерът изкачваше Бузлуджа с червена фланелка и надпис “Вън червените тъпчигушковци от БСП”, когато камерите забелязваха единствено плаката “Станишев – европейското лице на България”. За партийните началства и техните антуражи Димитров бе “некадърник” и “луд”, малцината му подръжници го наричаха “пич” и “будната съвест на БСП”. “Днес наказват Мариян, утре ще ги накажат избирателите”, казваше областният председател на антифашистите в Русенско Орлин Симеонов.
Горски тайни
За краткото си управление в Държавната агенция по горите, Стефан Юруков разписваше заменки със същата скорост, с която кумът му – ексдепутатът от БСП Васил Калинов, се обзавеждаше с недвижими имоти в България и в Гърция. Разбира се, едва ли някой си правеше илюзии, че Юруков полага подписи и печати само на своя глава. Някой много по-нависоко просто сложи неговата глава в торбата. Особено с онези 47 заменки, подписани седмица преди да влезе в сила мораториум, гласуван в парламента под натиска на Брюксел.
Сред печелившите от подписите на Юруков се оказаха няколко от най-богатите българи. Горе-долу по това време БСП отказа да вземе курс към борба срещу олигархизирането на икономиката , а текст с подобен смисъл, мистериозно изчезна от конгресните проекто-програми. На изпроводяк социалистите концесионираха и държавните ловни стопанства. Случайно или не, но списъкът с новите ловни стопани почти съвпадна с имената на клиентите на горските заменки.
Всичко това се случи докато стотици хиляди обикновени риболовци напразно чакаха правителството да им предостави за стопанисване големите язовири и най-накрая се вдигнаха на протест. През 4-те години мандат влиятелния червен функционер Димитър Дъбов бе и в управата на ловно-рибарския съюз. Чии интереси защитаваше неговата партия – на едрия дивеч или на дребните риби? Фактите говорят сами.
Героите са уморени
Къде са нашите герои, след като мандатът приключи? Димитър Дъбов и Румен Петков са си в Изпълнителното бюро на БСП, което така и не подаде оставка. И докато Дъбов подготвя пленуми и бузлуджански тържества, Петков се кани от Бузлуджа да даде “нова енергия на нашите 750 хиляди избиратели. Загрижен е и за съхраняването на кадрите в администрацията от чистки. Едва ли има предвид точно съпартийците си Първан и Мариян.
Ветеринарният доктор Дангов е редови служител в НВМС, често ходи по проверки из страната. Заедно с това е и общински съветник в Дупница, единствен в опозиция от групата на БСП. Инж. Димитров продължава да разнася тави със закуски из търговските обекти. “Само червения “Опел” го няма – умря”, шегува се русенецът. След изтърпяния “карантинен” период, той се завърна в БСП и пак оглави низовата организация “Нов алтернативен демократичен път”.
Стефан Юруков и Стоян Проданов не станаха депутати, тъй като избираемите места за левицата се оказаха кът. Затова пък Проданов вече е виден вътрешен опозиционер. Подписва петиции и громи апаратчиците, които от години били превърнали БСП в “акционерно дружество”.
Братята Галеви и Батко са подсъдими, но на свобода. Братя Георгиеви не показват видим интерес към политическия живот. Последното, което се разчу за тях е, че са приватизирали землището и бившата кооперация в село Крива круша. Горе-долу до същото място стигна и БСП. На 5 юли само двама от трийсет и двамата жителите на селото гласуваха за социалистите. Вероятно са членовете на секционната комисия от квотата на БСП. Но и това не е сигурно.
Впрочем, Крива круша е на някакви 40-50 км. по права линия от връх Бузлуджа. Дали не идва ред за приватизация и на Историческата поляна?
Необходимият Трети
Станишев и Първанов все повече се отдале...
24.07.2009 12:53
Добре си писал за Стоян Проданов , но защо нищо не си писал за лицето А.М. , в момента действащ депутат от КБ, избран от Ямбол, защо не писа за тлъстите му хонорари от консултантски услуги давани на АЕЦ "Козлодуй" / много ми е чудно какви консултации е давал точно там / , за кадруванията му из Ямболско чрез фирмите му за "подбор на персонал" , за тлъстите суми получавани след всяко възлово назначение в държавни институции и близките до обкръжението му фирми, за незаконната сеч на гори в Ямболски и Сливенско и незаконната търговия с дървесина съвместно с Директора на РУГ-Сливен...
24.07.2009 12:54
24.07.2009 12:55
В никакъв случай с тези мои писания не искам да оправдавам С.П. - даже напротив . Но като казвате "А", казвайте и "Б" ...освен ако...
24.07.2009 13:03
24.07.2009 19:17
27.07.2009 15:52
