БСП и нейният председател влязоха в най-тежката си серия, от която не се вижда изход

 

Бог знае дали Станишев ще управлява БСП още 20 години, както самият той се пошегува тези дни. Но колкото и още да се задържи на пост № 1 в партията, експремиерът вече записа в актива си предостатъчно рекорди. Разбира се, поставянето им се дължи на целия червен треньорски щаб, но в крайна сметка те ще се пишат на личната сметка на председателя. Последният от тях бе регистриран само преди седмица, когато ръководството на партията не успя да събере кворум, за да проведе заседание.

Проваленият пленум на Националния съвет е безпрецедентен в 118-годишната история на БСП. Вярно, в нелегалния й период често се е случвало партийни сбирки да бъдат разтуряни, но не поради липса на идеи и желаещи да ги дискутират, а по причина на полицейски блокади. Впрочем, такъв е и сюжетът в 9-та серия на култовия сериал “На всеки километър”, заимстван в прословутия трамваен клип, с който Сергей Станишев и Стефан Данаилов рекламираха 47-ия конгрес на БСП миналата година. В оригиналната лента Бате Серго и бойната му група трябват да спасят историческата Витошка конференция от провал. С цената на свидни жертви делегатите са предупредени и успяват да се разпръснат.

65 години след онези събития позивната не се предава от уста на уста с тайни куриери, а чрез есемеси. Съдържанието й също е променено. Вместо “Задръж ги половин час. И нищо повече!”, съвременната парола гласи: “Дори и да се намирате на “Позитано”, не се регистрирайте, за да съборите кворума!” (поне ако се вярва на мълвата, защото основно свойство на всяка парола е да остане в тайна).

На 12 декември социалистите трябваше да си гласуват щат и бюджет за следващата година. Очакваше се да бъдат избрани и комисии и съвети към Националния съвет на БСП, които да бъдат представени като министерства в сянка. Бившият кмет на Дупница Първан Дангов пък обикаляше из коридорите на “Позитано” в очакване съпартийците му да благоволят поне да го изслушат за 15-те съдебни дела, надвиснали над главата му, задето нарекъл общинския съвет в града “частен”. Исковете са заведени от общински съветници, подкрепящи модела “Братя Галеви” (сред които и неколцина социалисти). Дангов напразно се надяваше, че в знак на подкрепа партията ще го удостои поне с парченце от червеното знаме, с което щедро обгърна Емилия Масларова, заплашена също от съдебни неприятности, но от финансов характер.

Нито един от въпросите обаче не получи отговор, след като на работа дойдоха едва 75 от общо 182-ма членове на ръководния партиен орган. Велислава Дърева нарече случилото се “изкуствена засада” за Станишев. А издателят на левият вестник “Земя” Димитър Иванов видя историческо събитие – “първа социалистическа номенклатурна стачка”.

Първоначалните обяснения на Масларова и на секретаря на партията Евгени Узунов гласяха, че кворумът е бил провален от първия декемврийски сняг. Усложнената пътна обстановка не попречи на социалисти от Кърджали и Балчик да се явят в партийната централа, но “преспите” се оказаха внезапна пречка пред техни видни съпартийци, навъртащи се около Румен Овчаров и представящи софийските райони “Изгрев”, “Младост”, “Лозенец”, “Триадица”. На следващия ден в. “Дума” отбеляза, че “виден лидер на голяма градска организация е бил на лов в Бургаския край”. Иво Атанасов пък сподели с приятелите си във Фейсбук, че дори сините барикади през февруари 1997-а не са успявали да съборят кворума на “Позитано”. За целта самият Атанасов се е промъквал с ладичката си към София през непочистени селски пътища в Бобовдолско и Радомирско, избягвайки засадите на СДС при Дупница и Кюстендил.

Червеният сняг роди безброй анекдоти по форумите, но както винаги партийният живот се оказа по-смешен от всякакъв виц.

Социалисти споделят, че в дните преди пленума били сюрпризирани от новината, че в събота ще трябва да гласуват кандидатурата на собственика на ЦУМ и Пловдивския панаир Георги Гергов за председател на Съвета по бюджет и финанси към НС на БСП. Името му дори фигурирало в един от тиражите на предварително раздадените проекто-документи. Всъщност за поста бил предложен слабоизвестният социалист от Бургас Георги Тодоров, чието име не говорело нищо дори на служителите в деловодството на “Позитано”. Там за всеки случай решили да направят справка в списъка на Националния съвет на БСП и под номер 47 се натъкнали на прочутия му съименник Георги Тодоров Гергов. Решили, че това е кандидатът за шеф на Съвета и бургаският Георги Тодоров за кратко се сдобил с нова фамилия – Гергов.

Изглаждането на недоразумението не успокоило страстите заради други имена на кандидати за партийни шефове, които опозицията на Станишев би преглътнала трудно. Сред номинираните били бившият премиерски съветник Драгомир Стойнев (начело на Съвет по социалните въпроси), бившите зам.-министри Явор Куюмджиев (икономика и енергетика) Димчо Михалевски (регионална политика), Атанас Костадинов (екология), Светла Бъчварова (земеделие). В обстановка на интриги, мнителност и взаимна непоносимост, Станишев все по-често е обвиняван от съпартийци, че се обгражда със собствен кръг, в който се цени преди всичко личната преданост към председателя.

Едно е сигурно – бившият премиер вече бере плодовете на “триумфалния” 47-и конгрес, проведен в края на ноември 2008 г. под лозунга “Създаваме по-доброто бъдеще”. Форумът ще се запомни и с безпрецедентния апаратен натиск върху делегатите при избора на нов Национален съвет. Прословутите партийни шпъргалки (листчета с номерата на “правилните” кандидати в бюлетината) все по-често присъстват в признанията на участници в онези събития. Те доведоха до формирането на сегашния Национален съвет, в който Станишев, Румен Овчаров, Румен Петков и Димитър Дъбов се сдобиха със значителни собствени квоти след негласно споразумение помежду си. Балансът на лобитата се крепеше единствено от участието на БСП във властта, но рухването му бе въпрос на време до неизбежната изборна загуба.

Сега, когато приватизацията на дялове от червеното ООД доведе до блокаж в Общото събрание на акционерите, Станишев е изправен пред два варианта – лош и още по-лош. В единия случай все по-вероятен става нов извънреден конгрес с този път наистина непредсказуем избор на председател. В другия случай Станишев ще трябва да продължи играта на криеница със сегашния Национален съвет, което му гарантира поредица от все “по-забележителни” постижения начело на БСП.

РЕКОРДИТЕ

Положителни

·        15 декември 2001 г. 35-годишният Сергей Станишев застава начело на БСП по препоръка на Георги Първанов, само година след като е избран за член на Висшия съвет на партията и само няколко месеца след като е избран за депутат.

·        9 юни 2002 г. За първи път след 1989 г. в БСП е издигната само една кандидатура за председател. Станишев е преизбран с отдавна забравените 95 % от гласовете на делегатите на 45-ия партиен конгрес. На 47-ия конгрес през 2008 г. чупи собствения си рекорд с 97 % от гласовете

·        16 август 2005 г. След твърде неубедителна победа на БСП на парламентарни избори, Станишев е избран за министър-председател на Република България. Оглавяваното от него правителство на БСП, ДПС и НДСВ разполага с огромно мнозинство от 169 депутати.

·        2006 г. Станишев натрупва рекорден 5-годишен стаж начело на партията си и става най-дълго управлявалия председател на БСП след демократичните промени

Отрицателни

·        27 ноември 2006 г. За първи път в демократичната история на БСП се провежда пленум на Висшия съвет без нито едно изказване и дискусия след словото на председателя.

·        20 май 2007 г. Под ръководството на Станишев БСП постига най-ниския си изборен резултат в абсолютен брой гласове. На първия вот за евродепутати в България БСП получава 414 786 бюлетини или 21.41%

·        5 юли 2009 г. БСП регистрира най-слабото си представяне на парламентарни избори – 748 147 гласа или 17.70%.

·        Октомври-ноември 2009 г. От 12 частични избора за кметове на общини и райони, БСП губи 11, а някъде дори и не издига кандидати.

·        Ноември 2009 г. За първи път от БСП признават за опорочен таен избор за Изпълнително бюро на партията. Членове на Националния съвет сезират Общопартийната контролна комисия за грешни данни в протоколите. След повторно преброяване на бюлетините, комисията препоръчва да се проведе нов избор.

·        13 декември 2009 г. За първи път в историята на БСП пленум се оказва в невъзможност да заседава заради липса на кворум.