Постинг
15.01.2010 18:05 -
"Делегатът от предпоследния ред" - сп. "ТЕМА"
Автор: kalinpurvanov
Категория: Политика
Прочетен: 2632 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.01.2010 10:42
Прочетен: 2632 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 18.01.2010 10:42
Калин Първанов
Делегатът от предпоследния ред
Бизнесменът Костадин Семерджиев от Пещера вдигна ръка 14 пъти и изръкопляска в двойно повече случаи на конгреса на ГЕРБ. “Колкото е трябвало – толкова”, гласи равносметката му. За Костадин Семерджиев от Пещера предиобеда на 10 януари започна с лека гимнастика. Но не къде да е, а в зала 3 на Националния дворец на културата. В неделната разгрявка активистът на ГЕРБ не беше сам – компания му правеха още около 1200 делегати на Второто национално събрание на партията. За 4 часа престой в залата, избраникът на пещерската организация на ГЕРБ вдигна ръка 14 пъти и изръкопляска поне в два пъти повече ситуации, в три от които упражненията за ръцете бяха комбинирани със ставане на крака. “Колкото пъти е трябвало – толкова”, гласи лаконичният му коментар пред “ТЕМА” в края на сбирката. Делови е и в представянето си: “36-годишен съм, занимавам се с транспорт и строителство”. Едва ли има нужда да уточняваме, че не е нито шофьор, нито зидаромазач. А предприемач. Предпочита да спести факта, че е съпруг на зам.-областната управителка на Пазарджик Дафинка Семерджиева. По време на конгреса Бойко Борисов и Цветан Цветанов ще се похвалят, че ГЕРБ е първата партия, която е излъчила жени за председател на Народното събрание и за кмет на София. Видно от делегатския състав обаче, гръбнакът на партията е твърде различен. И Костадин идеално се вписва в него: здрави, прави мъже, в разцвета на силите си, между 35 и 50-годишна възраст. Хора, които малко говорят. Но знаят добре какво искат и как да го постигнат. Дворецът на културата е виждал и по-пищни конгреси. Но в жива сила едва ли някой може да противостои на този. Седнал върху диван на сцената, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов очевидно се чувства комфортно пред десетките дула на камери и фотоапарати. Заместникът му Цветанов също не може да се оплаче от липса на медийно внимание. Но кой е казал, че пещерския делегат Костадин Семерджиев и приятелят му Васко от Белово са по-безинтересни? Не само защото, седнали един до друг, чисто физически наподобяват Първия и Втория... Часът е 11.30. Емоциите по посрещането на Борисов и Цветанов са утихнали и залата е вече леко отегчена. Точат се приветствия към делегатите, които ще заемат близо половината от заседателното време на върховния партиен орган. Костадин и Васил са вглъбени в личен разговор и пропускат покрай ушите си обръщение от председателя на ЕНП Вилфред Мартенс, в което се подчертава, че благодарение на усилията на премиера Борисов вече е освободено 93% от финансирането по програма ФАР. Дори и появата на жена като Петя - топ-репортерката на Канал 3, не е в състояние да привлече вниманието им. Неочаквано обаче това успява да стори гост от гръцката партия “Нова демокрация”, който завършва речта си с пожелание за споделено бъдеще “с вашия велик народ”. Шумни ръкопляскания прекъсват раздумката на събеседниците и те машинално се включват в общия хор. В 11.57 ч. на трибуната е Петер Юнгер – председател на Съюза на малките и средни предприятия към ЕНП, който се опитва да придаде идеологически привкус на мероприятието. Значителната част от делегатския “материал”вече се намира извън залата, но Костадин и Васил са сред стоиците. Двамата имат да си казват още толкова много неща, макар и извън темата за бъдещето на глобалния капитализъм. “Съществуват дискусии, главно между интелектуалци, че сегашната криза била краят на капитализма. Абсолютни безмислици! Капитализмът се препъва от време на време – от една криза в друга, но това само го прави по-силен, което виждаме от хода на историята”, декларира Юнгер. Думите му изтръгват семпли аплодисменти, но Костадин Семерджиев този път не е сред ръкопляскащите (добре че е отдаден на разговора с Васил, иначе какво ли щеше да обяснява на баба си Евгения, позната в Пещера като съпруга на партизанин, самата тя бивша политзатворничка и активен борец против фашизма и капитализма?). За всеобща изненада на будните, Юнгер решава да подкрепи извода си с цитат от Ленин. Макар и с уточнението – “рядко го правя, но когато го правя, значи той наистина е прав”. Немецът се е подготвил да раздвижи залата: “Ленин казва, че е дълбоко погрешно да се вярва, че няма изход от тази криза. Разбира се, той е имал предвид друга криза в друго време, и слава Богу че не е сред нас!”. Това, което не е по силите дори на вожда на пролетарската революция, успява да стори Петя. Репортерката най-после е забелязана при втория си заход край делегатските столове. Костадин и Васил плавно раздвижват вратове, подобно на колегите си в съседство. Дефилето й е съпроводено от дяволити погледи и реплики. Следва поздрав от канцлера Ангела Меркел, предаден от българския директор на фондация “Конрад Аденауер”. И, естествено, дежурните аплодисменти. 12.48 ч. Тъкмо да си помислим, че стихотвотворението “Не човек, а желязо...” е писано пророчески за Костадин и Васил, но ето че и те най-сетне решават да се разкършат из коридорите. Отсъствието им трае около час, колкото да пропуснат дадената от Цветанов възможност, ако някой иска да се изкаже. Впрочем, двамата едва ли имат желание да споделят нещо с аудиторията. За разлика от неколцина пъргави функционери, които са се постарали да блеснат с предварително подготвени речи, преди да бъдат избрани в ръководните органи. Делегатите от Пещера и Белово се завръщат, тъкмо когато конресът е минал към деловата си част. Отчетът на Изпълнителната и Контролната комисия на ГЕРБ е приет с пълно мнозинство от 1234 гласа. Видимото мнозинство е толкова внушително, та Искра Фидосова решава да съкрати процедурата. Водещата обявява резултата с точност до четвъртото число, още преди преброителите да са успели да й подадат листчетата си. Приетите отчети изобилстват с оптимистични констатации за изборни победи. Към активистите са отправени и няколко препоръки – редовно да събират членския внос, да ускорят приема на партийни членове и въпреки добре свършената работа по изборите да не намаляват динамиката на срещите си с избирателите. 14.12 ч. – приемат се промени в Устава. Фидосова монотонно изчита членове, алинеи, точки и параграфи, докато над залата се носи приглушено жужене. Костадин и Васил нямат никакви забележки по предложенията и видимо скучаят. По-късно Семерджиев ще каже, че е запомнил конгреса с това, за което е дошъл – “Гласувах промените в Устава, общо взето това ме интересуваше”. А в каква посока са тези промени? “Ами в такава, в каквато очаквах.” В 14.30 ч. залата е призована от Фидосова да запази бдителност. Трябва да се направи точна проверка на кворума, което е важно с оглед предстоящото внасяне на документите в съда. Въпреки че присъстващите леко са намалели, поправките в Устава са приети с 1149 гласа. Делегатите отново ръкопляскат. Този път на самите себе си. В 14.37 ч. кворумът е набъбнал до 1227 човека. Интересът е разбираем – предстои Борисов да бъде избран за председател, а Цветанов за негов заместник. Резултатът е посрещнат със ставане на крака и овации, преливащи в бурни аплодисменти. После – говори премиерът и никой вече не шушука. Залата е като камертон. Костадин и Васил слушат леко надигнати и с изпънати гърбове. Не че са ниски, но им е трудно да го видят от последните редове. “Чак да съм запомнил някое изказване? Едва ли. Ние се познаваме всички, така че не съм останал нещо впечатлен”, ще коментира след час делегатът Семерджиев. Дори и словото на Бойко Борисов ли не го е впечатлило? “Пак казвам – доста съм близък с всички, за да чуя нещо ново”. В 15.10 ч. на Костадин и Васил им предстои само още два пъти да вдигнат ръце. Цветанов изчита предложените за членове на Изпълнителната комисия. Двамата приятели нито са сред тях, нито имат някакви други предложения. Досадната подробност ще се повтори и при избора на Контролна комисия. На Коце и Васко и през ум не им минава, че могат да гласуват “въздържал се”, или не дай си Боже – и “против”. За тяхно оправдание можем да кажем, че никой делегат не си позволи този лукс нито веднъж при нито едно гласуване през четирите конгресни часа. Което ни дава повод да заключим, че поне 1000 редови партийци изтърваха звездния си миг. Ако поне един от тях поне веднъж бе вдигнал ръка “въздържал се” или “против”, той със сигурност щеше да стане шести по известност в партията след Борисов, Цветанов, Цачева, Фидосова и Фандъкова. Часът е 15.20 и делегатите се разотиват с чувство за изпълнен дълг. Премиерът вече е осмислил неделята им с обяснението, че Второто национално събрание на ГЕРБ се е наложило, за да се приемат промени в Устава. И за да се опровергаят медийните клевети, че между него и Цветанов съществува напрежение. Конгресът е протекъл по ноти и е приключил точно по разписание, така че премиерът да хване полета за Ерусалим. За Костадин и Васил предстои завръщане към Пазарджишко, а за Борисов - пътуване към Божи гроб. Идва негов ред да се помоли на Началника...
Делегатът от предпоследния ред
Бизнесменът Костадин Семерджиев от Пещера вдигна ръка 14 пъти и изръкопляска в двойно повече случаи на конгреса на ГЕРБ. “Колкото е трябвало – толкова”, гласи равносметката му. За Костадин Семерджиев от Пещера предиобеда на 10 януари започна с лека гимнастика. Но не къде да е, а в зала 3 на Националния дворец на културата. В неделната разгрявка активистът на ГЕРБ не беше сам – компания му правеха още около 1200 делегати на Второто национално събрание на партията. За 4 часа престой в залата, избраникът на пещерската организация на ГЕРБ вдигна ръка 14 пъти и изръкопляска поне в два пъти повече ситуации, в три от които упражненията за ръцете бяха комбинирани със ставане на крака. “Колкото пъти е трябвало – толкова”, гласи лаконичният му коментар пред “ТЕМА” в края на сбирката. Делови е и в представянето си: “36-годишен съм, занимавам се с транспорт и строителство”. Едва ли има нужда да уточняваме, че не е нито шофьор, нито зидаромазач. А предприемач. Предпочита да спести факта, че е съпруг на зам.-областната управителка на Пазарджик Дафинка Семерджиева. По време на конгреса Бойко Борисов и Цветан Цветанов ще се похвалят, че ГЕРБ е първата партия, която е излъчила жени за председател на Народното събрание и за кмет на София. Видно от делегатския състав обаче, гръбнакът на партията е твърде различен. И Костадин идеално се вписва в него: здрави, прави мъже, в разцвета на силите си, между 35 и 50-годишна възраст. Хора, които малко говорят. Но знаят добре какво искат и как да го постигнат. Дворецът на културата е виждал и по-пищни конгреси. Но в жива сила едва ли някой може да противостои на този. Седнал върху диван на сцената, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов очевидно се чувства комфортно пред десетките дула на камери и фотоапарати. Заместникът му Цветанов също не може да се оплаче от липса на медийно внимание. Но кой е казал, че пещерския делегат Костадин Семерджиев и приятелят му Васко от Белово са по-безинтересни? Не само защото, седнали един до друг, чисто физически наподобяват Първия и Втория... Часът е 11.30. Емоциите по посрещането на Борисов и Цветанов са утихнали и залата е вече леко отегчена. Точат се приветствия към делегатите, които ще заемат близо половината от заседателното време на върховния партиен орган. Костадин и Васил са вглъбени в личен разговор и пропускат покрай ушите си обръщение от председателя на ЕНП Вилфред Мартенс, в което се подчертава, че благодарение на усилията на премиера Борисов вече е освободено 93% от финансирането по програма ФАР. Дори и появата на жена като Петя - топ-репортерката на Канал 3, не е в състояние да привлече вниманието им. Неочаквано обаче това успява да стори гост от гръцката партия “Нова демокрация”, който завършва речта си с пожелание за споделено бъдеще “с вашия велик народ”. Шумни ръкопляскания прекъсват раздумката на събеседниците и те машинално се включват в общия хор. В 11.57 ч. на трибуната е Петер Юнгер – председател на Съюза на малките и средни предприятия към ЕНП, който се опитва да придаде идеологически привкус на мероприятието. Значителната част от делегатския “материал”вече се намира извън залата, но Костадин и Васил са сред стоиците. Двамата имат да си казват още толкова много неща, макар и извън темата за бъдещето на глобалния капитализъм. “Съществуват дискусии, главно между интелектуалци, че сегашната криза била краят на капитализма. Абсолютни безмислици! Капитализмът се препъва от време на време – от една криза в друга, но това само го прави по-силен, което виждаме от хода на историята”, декларира Юнгер. Думите му изтръгват семпли аплодисменти, но Костадин Семерджиев този път не е сред ръкопляскащите (добре че е отдаден на разговора с Васил, иначе какво ли щеше да обяснява на баба си Евгения, позната в Пещера като съпруга на партизанин, самата тя бивша политзатворничка и активен борец против фашизма и капитализма?). За всеобща изненада на будните, Юнгер решава да подкрепи извода си с цитат от Ленин. Макар и с уточнението – “рядко го правя, но когато го правя, значи той наистина е прав”. Немецът се е подготвил да раздвижи залата: “Ленин казва, че е дълбоко погрешно да се вярва, че няма изход от тази криза. Разбира се, той е имал предвид друга криза в друго време, и слава Богу че не е сред нас!”. Това, което не е по силите дори на вожда на пролетарската революция, успява да стори Петя. Репортерката най-после е забелязана при втория си заход край делегатските столове. Костадин и Васил плавно раздвижват вратове, подобно на колегите си в съседство. Дефилето й е съпроводено от дяволити погледи и реплики. Следва поздрав от канцлера Ангела Меркел, предаден от българския директор на фондация “Конрад Аденауер”. И, естествено, дежурните аплодисменти. 12.48 ч. Тъкмо да си помислим, че стихотвотворението “Не човек, а желязо...” е писано пророчески за Костадин и Васил, но ето че и те най-сетне решават да се разкършат из коридорите. Отсъствието им трае около час, колкото да пропуснат дадената от Цветанов възможност, ако някой иска да се изкаже. Впрочем, двамата едва ли имат желание да споделят нещо с аудиторията. За разлика от неколцина пъргави функционери, които са се постарали да блеснат с предварително подготвени речи, преди да бъдат избрани в ръководните органи. Делегатите от Пещера и Белово се завръщат, тъкмо когато конресът е минал към деловата си част. Отчетът на Изпълнителната и Контролната комисия на ГЕРБ е приет с пълно мнозинство от 1234 гласа. Видимото мнозинство е толкова внушително, та Искра Фидосова решава да съкрати процедурата. Водещата обявява резултата с точност до четвъртото число, още преди преброителите да са успели да й подадат листчетата си. Приетите отчети изобилстват с оптимистични констатации за изборни победи. Към активистите са отправени и няколко препоръки – редовно да събират членския внос, да ускорят приема на партийни членове и въпреки добре свършената работа по изборите да не намаляват динамиката на срещите си с избирателите. 14.12 ч. – приемат се промени в Устава. Фидосова монотонно изчита членове, алинеи, точки и параграфи, докато над залата се носи приглушено жужене. Костадин и Васил нямат никакви забележки по предложенията и видимо скучаят. По-късно Семерджиев ще каже, че е запомнил конгреса с това, за което е дошъл – “Гласувах промените в Устава, общо взето това ме интересуваше”. А в каква посока са тези промени? “Ами в такава, в каквато очаквах.” В 14.30 ч. залата е призована от Фидосова да запази бдителност. Трябва да се направи точна проверка на кворума, което е важно с оглед предстоящото внасяне на документите в съда. Въпреки че присъстващите леко са намалели, поправките в Устава са приети с 1149 гласа. Делегатите отново ръкопляскат. Този път на самите себе си. В 14.37 ч. кворумът е набъбнал до 1227 човека. Интересът е разбираем – предстои Борисов да бъде избран за председател, а Цветанов за негов заместник. Резултатът е посрещнат със ставане на крака и овации, преливащи в бурни аплодисменти. После – говори премиерът и никой вече не шушука. Залата е като камертон. Костадин и Васил слушат леко надигнати и с изпънати гърбове. Не че са ниски, но им е трудно да го видят от последните редове. “Чак да съм запомнил някое изказване? Едва ли. Ние се познаваме всички, така че не съм останал нещо впечатлен”, ще коментира след час делегатът Семерджиев. Дори и словото на Бойко Борисов ли не го е впечатлило? “Пак казвам – доста съм близък с всички, за да чуя нещо ново”. В 15.10 ч. на Костадин и Васил им предстои само още два пъти да вдигнат ръце. Цветанов изчита предложените за членове на Изпълнителната комисия. Двамата приятели нито са сред тях, нито имат някакви други предложения. Досадната подробност ще се повтори и при избора на Контролна комисия. На Коце и Васко и през ум не им минава, че могат да гласуват “въздържал се”, или не дай си Боже – и “против”. За тяхно оправдание можем да кажем, че никой делегат не си позволи този лукс нито веднъж при нито едно гласуване през четирите конгресни часа. Което ни дава повод да заключим, че поне 1000 редови партийци изтърваха звездния си миг. Ако поне един от тях поне веднъж бе вдигнал ръка “въздържал се” или “против”, той със сигурност щеше да стане шести по известност в партията след Борисов, Цветанов, Цачева, Фидосова и Фандъкова. Часът е 15.20 и делегатите се разотиват с чувство за изпълнен дълг. Премиерът вече е осмислил неделята им с обяснението, че Второто национално събрание на ГЕРБ се е наложило, за да се приемат промени в Устава. И за да се опровергаят медийните клевети, че между него и Цветанов съществува напрежение. Конгресът е протекъл по ноти и е приключил точно по разписание, така че премиерът да хване полета за Ерусалим. За Костадин и Васил предстои завръщане към Пазарджишко, а за Борисов - пътуване към Божи гроб. Идва негов ред да се помоли на Началника...
Избори за Конгрес предстоят днес в САЩ
Конгрес за здравен туризъм в Истанбул
Трети световен конгрес на УНИ в Япония
Конгрес за здравен туризъм в Истанбул
Трети световен конгрес на УНИ в Япония
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 63
