Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2010 17:45 - "Игри с високо напрежение" - сп. "ТЕМА"
Автор: kalinpurvanov Категория: Политика   
Прочетен: 1732 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 25.08.2010 18:18


Калин Първанов   Игри с високо напрежение  

Неписаните закони на БСП, които досега пазеха Румен Овчаров, са на път да се обърнат срещу него. Ефекта може да изпита и ученикът му в политиката Георги Кадиев

  

 

 

 

За няколко седмици Румен Овчаров наруши поне три от неписаните закони, върху които почива партия като БСП. Сред тях съвсем не е фактът, че безцеремонно се отметна от свои думи и обещания.

 

Първият закон: Председателят на партията е неприкосновен. Той може и да бърка, но по презумпция е светла личност. Лидерът не може да е без лидерски качества, да е неподготвен, незрял, нерешителен, нечестен, безотговорен (дори и наистина да е такъв!), камо ли да е образ или физиономия на корупцията, както твърди Овчаров.

Вторият закон: Когато функционер на БСП прави публично изявление пред обществото, членската маса очаква от него да громи врага. Но не вътрешнопартийния. Ако дозировката в критиките е нарушена и те са насочени главно “навътре”, ораторът рискува да бъде заподозрян, че задоволява нездравословни лични амбиции.

Третият закон: БСП не обича своите чеда, които прехвърчат като цветарки от телевизия на телевизия и от микрофон на микрофон. Този закон е донякъде парадоксален, тъй като партийните събрания в БСП често започват с въпроса “Защо “нашите” не обясняват пред медиите?”, а до края им пък все се намира някой, който да попита: “А кога ще имаме собствена телевизия?”

Законите имат дълбоки исторически корени и вероятно са помогнали за оцеляването на най-старата българска партия. Друг е въпросът доколко са адекватни в съвременното общество. Те може да изглеждат дори архаични, но отговарят на основния постулат, който гласи “Единство!”.

 Именно тези неписани закони досега помагаха на самия Румен Овчаров срещу критиките на опонентите му в софийската организация на БСП и укрепваха дългогодишната му еднолична власт. Сега обаче са на път да се обърнат срещу него.

На 1 февруари Овчаров си прибра обратно в джоба уж подадената оставка като председател на софийската организация, свърза създадения в обществото образ за “крадливата партия” с физиономията на Сергей Станишев и изяви претенциите си да участва във възраждането на БСП. Партията му сигурно щеше да преглътне оттеглената оставка, но не и фронталната атака, която софийският водач поде срещу националния. Симптоматично, знакови автори в левия печат вече открито упрекват Овчаров във “фракционерство”.

“Сега-засега председателят на софийските социалисти узаконява като норма на вътрешнопартиен живот двувластието и фракционната самодостатъчност... Такова поведение на лидер, според мен, е авантюристично и себично, даже ако признаем редица основателни моменти в критиката, упражнена от Р.Овчаров”, написа проф. Чавдар Добрев. За реномето на бившия енергиен министър сред най-верните червени подръжници твърде показателна беше и декларация на Българския антифашистки съюз, в която той бе наречен спирачка пред възраждането, обновлението и укрепването на БСП, а оттеглената му оставка – “продължаване на агонията на левицата в София”.

Овчаров не може да не е усетил враждебните настроения на редовите социалисти при обиколката си из районните организации, която предприе в последните седмици. Участници в бурните събрания твърдят, че председателят на БСП-София вече се чувства в свои води единствено в централата на ул. “Леге”10, но не и в кварталните клубове. Той продължава да владее състава на Градския съвет на БСП, но плътно зад гърба му стои само една уморена софийска номенклатура, която от години счита себе си за “гръбнакът на партията”. Съдейки по последните събития обаче гръбнакът изглежда се е откъснал от краката – членската маса, а също и от главата – централата на “Позитано”. Единственият аргумент, който подръжниците на Овчаров с успех изтъкват в негова защита е, че попълването на приходната част в бюджета на БСП-София не е толкова лесна работа. И май ще се окаже прав Янаки Стоилов, който още преди 5 години забеляза, че столичната организация

 

 

се нуждае не толкова от политически лидер,

 

 

колкото от човек, който да я издържа..

 

Овчаров е политик, който познава отлично настроенията, нравите и традициите в редиците на БСП. За това на пръв поглед изглеждат необясними резките движения, които енергетикът направи в рамките само на няколко дни. Шефът на софийската организация първо оттегли оставката си и се обяви за участник в новото възраждане на партията. После призна, че не може да бъде символ на промяната и отново насрочи оттеглянето си – “в рамките на два-три месеца или в малко по-широк период от време”. Накрая започна да агитира за Георги Кадиев като за лице на промяната в БСП. Самият Кадиев също изрази готовност да се бори за председателския пост на “Позитано”, макар че от последния конгресен избор минаха само няколко месеца, а ново състезание никой не е насрочил. Всъщност, ако Овчаров действително желаеше да налага бившия заместник-финансов министър за стола на Станишев, можеше да го направи много по-елегантно и с друга тактика.

Тъкмо Кадиев бе поставен в деликатно положение от последния развой на събитията. Още през декември бившият кандидат-кмет на София коментира, че подадената от Овчаров оставка е една от стъпките, от които не би трябвало да има връщане назад. След като стъпката наобратно все пак беше направена, на Кадиев не му остана нищо друго, освен да заяви изненадата си и да се усъмни какъв сигнал към обществото се изпраща с това. В същото време наблюдатели са склонни да виждат разиграването на етюд между двамата, в който Овчаров е “лошото ченге”, което атакува Станишев, а Кадиев е “доброто”, което се опитва да привлече към себе си не само недоволните от Станишев, но и част от противниците на Овчаров.

Така Кадиев

   си остава голямата загадка

 

 

в редиците на БСП и личност, която си навлича коренно противоположни оценки. В едната крайност са твърденията, че това е новото лице, чрез което Овчаров иска да продължи да дърпа конците в сянка. А на другия полюс – че Кадиев е твърде самостоятелен и непредвидим, дори за учителя си в политиката. Чуват се и мнения, че даже и двамата да не са в един и същи лагер, това което ги свързва е повече от онова, което ги разделя. Като улика традиционно се сочи фирмата за търговия с електроенергия на съпругата на Кадиев, съпроводена с подозрения, че в този бизнес случайни хора не се допускат.

 

Сходство може да се търси и в имиджа, с който се ползват Овчаров и Кадиев и който не вдъхва доверие сред традиционното ядро избиратели на БСП. И ако Овчаров е известен повече като партиец, отколкото като социалист, то Кадиев оставя впечатления, че е повече технократ-либерал, отколкото партиец и социалист. Същевременно не се поставя под съмнение приличното му представяне на кметските избори в София, а също и рядкото качество в момента да е сред малцината политици от БСП, в чийто глас обществото е склонно да се заслушва.

Тепърва общинският съветник ще проверява дали препоръките на Румен Овчаров са най-добрия атестат за заемането на пост № 1 в БСП. В тази връзка вече се чуват мнения – като това на публициста Павел Писарев, че с последните си действия председателят на софийската организация изгаря Кадиев и му “затваря всички пътища за по-нататъшно участие в съревнованието за лидер на партията”. Твърде верояно е непосредственият ефект от последните атаки срещу Станишев да се изрази в задействането на “майчинските” инстинкти на партията спрямо нейния председател. Предприетата от Овчаров офанзива, заедно с отворения втори фронт от Румен Петков, може и да подкопават обществената представа за Станишев като за лидер на БСП. Но заедно с това и да укрепват вътрешнопартийните му позиции.

И още един парадокс на ситуацията в парадоксална партия като БСП:

И Станишев, и Овчаров, и Петков, се кълнат, че искат промяна. Заедно с това изход от статуквото се търси в рамките на самото статукво. За арбитър се призовава настоящия конгрес, който по устав е постоянно действащ орган и задължително заседава веднъж годишно. Никой не поставя въпроса за извънреден форум с предшестващи го бурни дискусии в организациите и нов избор на делегати. Така всички видни “лечители” уж са загрижени за здравето на БСП. Но никой не желае (или не смее) на организма да се даде възможност да докаже своята жизненост, като сам задейства имунитета си. Ако такъв му е останал, разбира се.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kalinpurvanov
Категория: Политика
Прочетен: 116212
Постинги: 32
Коментари: 90
Гласове: 63
Архив