Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2010 09:47 - "Гражданинът Петров" - статия за сп. "ТЕМА"
Автор: kalinpurvanov Категория: Политика   
Прочетен: 3191 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 20.02.2010 09:52


Калин Първанов 

 

Гражданинът Петров

 

Столичните общинари посветиха трето персонално решение на неуморния си опонент. Той пък отново спечели дело в съда срещу тях.

  

 

Политици и високопоставени чиновници се страхуват от него, не защото е бивш състезател по борба. Предпочитат да не го виждат, защото знаят, че знае много за тях. Дори и да не го познават лично, той ги познава. Сега, когато е отвън, се чувстват малко по-спокойни. Но се досещат, че някой ден неизбежно ще се върне. Някои го свързват с неформалната власт в града, други – с тайните служби и с “дългата ръка на Държавна сигурност”, повечето го считат за “луд” или най-малкото за “досаден”, а неколцина общинари тайно му симпатизират и дори се съветват с него. Журналисти отегчено обръщат поглед, когато го срещнат, но знаят, че изпаднат ли в нужда за някой стар доклад или решение – това е точния човек. На неговия архив може да се разчита далеч повече, отколкото на общинския.

Да, това е Петров. Но не “лоялният гражданин”, който занесе един изчезнал доклад при премиера, а просто “гражданинът Петров”. Или “институцията”, както водопроводчикът сам нарича себе си, след едно решение на Столичния общински съвет от 2004 г. Подобно на Алексей Петров, и Иван Петров изпадна в немилост пред властите. Но неговата история не заинтригува медиите, за разлика от драмата на прочутия му съфамилник.

На 19 ноември 2009 г. СОС даде гражданина Петров на прокуратурата заради увреждане на общинско имущество. Новината мина незабелязано, въпреки че носеше сензационен привкус - тежкото обвинение за ощетяване на общината бе стоварено не върху кой да е, а тъкмо върху човека, по чиито сигнали се откриваха “загубени” общински имоти. Собственикът им – всемогъщото общинско дружество “Софийски имоти” хич не си ги търсеше или случайно забравяше да ги впише в регистрите си.

Съгласно решение № 720 на СОС, до произнасянето на компетентните правоохранителни органи, заподозреният Петров бе лишен от достъп до втория си дом – сградата на общината. С друго решение от същата дата - № 701, и с

 

небивалото съгласие между управляващи и опозиция,

 

общинските съветници затвориха сесиите, заседанията на комисиите и кулоарите пред всички граждански движения. Обществениците бяха изолирани в съседна сграда, където могат да наблюдават заседанията на екран, без пряк достъп до членовете на СОС. Решението бе апаратно изпипано чрез невинна промяна в правилника за организацията и дейността на градския парламент с благовидни мотиви: създаване на по-добри условия за работа на представителите на средствата за масово осведомяване.

При гласуването на двете сходни решения обаче, някои общински съветници явно са изпитвали сериозни терзания. От протоколите е видно, че Мита Георгиева от ГЕРБ, Жельо Бойчев от БСП и още двама от червените са упражнили вот “въздържал се” за отстраняването на Петров, но са гласували “за” изгонването на гражданските сдружения. Синият Мартин Заимов пък е бил “против” първото решение, но “въздържал се” по второто.

Случаят има трагикомична предистория. Непосредствено преди частичните кметски избори в София миналата есен, в коридорите на “Московска” 33 е инсталирано пано с лозунга “София - най-добър град за живеене” (според класация на “Дарик радио” и в-к “24 часа”). Петров е уличен в увреждане на агитматериала, тъй като го е използвал за писмена закачка с журналистка, която преди време е реализирала сделка с общински недвижим имот по решение на СОС. Поведението на постоянния наблюдател на общинските сесии предизвиква протестна подписка от шестима ресорни репортери. Тя набързо е внесена на заседание на постоянната комисия по обществен ред и сигурност, без дори да фигурира в дневния й ред. Сега Петров е обиден най-вече от отношението, че “институция” като него, е попаднала за разглеждане в точка “Разни”.

Оспорването на решението на СОС се оказа рутинно занимание за гражданина, който навремето разкри, че Столична община години наред е плащала незаконно на МВР за охраната на язовир “Искър”. На 3 февруари Софийският административен съд отмени волята на общинските съветници като счете, че са увредени гражданските права на Петров да се предвижва свободно в страната (в съдебната зала е цитирана и европейска конвенция в този смисъл).

 

Решението е безпрецедентно

 

и поради факта, че е взето още в деня, в който е даден ход на делото. Само за сравнение – другото дело, което водят срещу решение № 701 на СОС 16 засегнати организации и лица, сред които няколко екосдружения, “Велоеволюция”, партия “Зелените”, председателят на Дискусионен клуб за социална местна политика Николай Белалов и други, още не е насрочено. Очевидно и Темида не е е равнодушна към Петров. Още е пресен случаят от миналата година, когато бдителният гражданин установява, че документите на Софийската районна прокуратура са подпечатвани с различни по размер и шрифт печати. Професионалният сигнал на бившият шлосер-матричар, който не изпуска и най-малките детайли, става причина институцията експедитивно да уеднакви печата си.

Докато се занимаваше със съдебната си реабилитация, Петров успя да отвърне на удара на общинарите с нова жалба – да премахнат незаконния си паркинг на тротоара срещу кметството, тъй като зад напречно спиращите автомобили липсват задължителните 2 метра за преминаване на пешеходци.

Макар и осъдил СОС по решение № 720, общественикът продължава да е в невъзможност да пристъпва прага на “Московска” 33. Петров попада под удара и на решение 701, което се отнася до всички граждани и сдружения и все още не е отменено. Това е вторият подобен период в живота на нещатния общинар, чието житейско кредо напълно се покрива със смисъла на чл. 205, ал. 1 от НПК: “Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган. “Но тъй като гражданите не можем да правим разлика между престъпление от нарушение, длъжни сме да сигнализираме за всичко нередно, което забележим”– гласи тълкуванието на текста от институцията “Петров”.

Неуморният жалбоподател

 

е обявен за персона нон грата в общината

 

за първи път през 2003 г. Решението на общинарите съвпада с особения интерес, който Петров проявява към делата на “Софийски имоти”. То е предшествано от изявление от тогавашният председател на СОС Антоан Николов, че е бил заплашван с физическа саморазправа от водопроводчика. След изборите в края на годината общинският съвет осъмва с нова конфигурация на силите и новият му председател Владимир Кисьов е решен да демонстрира отваряне към гражданството. Така на 22 април 2004 г. за първи път в 122-годишната си история СОС издава особен статут на конкретна личност, без да я провъзгласява за почетен гражданин. “Столичният общински съвет морално подкрепя присъствието на г-н Иван Петров на откритите си заседания”, гласи уникалното решение № 4. С него гражданинът е институционализиран като постоянно присъствие в СОС.

Напрежението в отношенията между двете институции обаче продължава и в следващите години. Напоследък управляващи гербери и опозиционни социалисти сякаш са си плюли в устите да развиват конспиративни теории, че зад ВиК-специалиста стоят мощни централи, които се опитват да саботират и манипулират общинските дела. Атанас Черешаров от ГЕРБ е мнителен относно възможностите на гражданина едновременно да присъства на заседания на комисии, да пише сигнали, да води процеси и да напипва проблеми в документите, които общинските съветници не смогват да прочетат, камо ли да вникнат в тях, поради претоварения си дневен ред. “И аз съм бил председател на гражданско сдружение и знам, че това е свръх възможностите на един човек!”, учудва се Черешаров. Петров обаче схваща думите му като чудесна реклама. “Давам нагледен пример, че дори и един обикновен гражданин може да е по-концентриран и работлив от общинските съветници, които често не знаят какво точно гласуват”, гласи коментарът му.

Нова храна за подозренията към Петров дава решение на Комисията по досиетата от 2007 г., с което е обявена принадлежността му към бившата ДС. Гражданинът не отрича. Баща му живял в пограничното село Дива Слатина и пресякъл браздата още през 50-те години. Майка му била пратена в лагер. Притиснат от службите по линия на “неблагонадеждния” си произход, тогавашният шлосер му намерил колая - карали го да пише за политическите настроения, той пък все икономически проблеми намирал. Тревогите на гражданина Петров за стопанисването на общонародната собственост били като горещ картоф за оперативните му ръководители, докато не вдигнали ръце от него.



Тагове:   община,   съвет,


Гласувай:
0
0



1. emil60 - Уникално!
20.02.2010 10:06
Този Петров е Човек!
цитирай
2. анонимен - уточнение
25.12.2010 21:40
Описаният като „гражданин“ Иван Петров на практика е най-обикновен доносник с агентурен псевдоним „Джерекаров“. Многобройните „жалби с които засипва институциите са професионално написани ДОНОСИ с които очерня всичко и всички. По странен е медийният комфорт с който е обграден доносника „Джерекаров“. Правите „герой“ лош човек, неморален и коварен, съсипал с доносите си не една човешка съдба. Не е никак трудно да получите достоверна информация за лицето Петров от хилядите потърпевши от неговите доноси. Стига да имате желание! активизиране на агента „Джерекаров“ е продиктувано от факта, че в момента срещу него се водят няколко съдебни следстния , както и процедура от район „Лозенец“ по изваждане от общинско жилище – за неплатени задължения към общината от над 4000 лева и подадени декларации с неверни данни. А медиите които поддържат „мита“ за „гражданина“ Иван Петров като велик ОБЩЕСТВЕНИК и СТРАДАЛЕЦ разкриват своята принадлежност към структурите на бившата ДС.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalinpurvanov
Категория: Политика
Прочетен: 116227
Постинги: 32
Коментари: 90
Гласове: 63
Архив