Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2010 11:25 - "Искам си ваучерите! Или за частните държавници и държавните частници"
Автор: kalinpurvanov Категория: Политика   
Прочетен: 2667 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 29.04.2010 11:28


Калин Първанов

Искам си ваучерите!
Или за частните държавници и държавните частници

 

 

Първата година от членството на България в Евросъюза преформулира и българската мечта. Ако някога – още от времето на Бай Ганьо, тя беше “Солунската митница”, а впоследствие – митницата в Кулата, то сега се налага известна смяна на приоритетите. Не че контролно-пропускателните пунктове са загубили своята привлекателност, но след 1 януари 2007 г. няколко от тях станаха вътрешни граници в ЕС. Е, митницата на Капитан Андреево ще остане може би задълго, но там пък кого да уредим по-напред на работа?

 

Заради това новата мечта на българина е да бъде частник. Частник, но ако може върху гърба на държавата. Ето, съпругата на шефа на общинското предприятие “Столичен електротранспорт” Симона Василева е образцова частничка. Нейната компания “Виртуален офис“ консултира друга общинска фирма – “Трамкар”. Междувременно мъжът на Симона – Йордан, дава заеми на шефа на “Трамкар” Христоско. С общински пари, без лихви и всякакви подобни утежняващи условия. Христоско пък се отблагодарява на Йордан, като наема частната фирма на Симона за консултант на ръководеното от него общинско дружество. Както се казва в такива случаи: “Чисти сметки, добри приятели!”. А някои несхватливи чак сега разбрахме какво означава модерното и натрапчиво словосъчетание “Публично-Частно Партньорство” (ПЧП). Но нека не завиждаме - дай, Боже, всекиму!

 

На Асоциацията на частните училища в България също им се прииска партньорство с държавата. Явно вече

 

не им стиска да бъдат чисти частници

 

Защото това означава малко сън и много стрес. И дълъг работен ден, но не на бюрото, а върху ръба на бръснача. Друго си е да имаш малко сигурност в живота. В наши дни кой не мечтае за нея?

 

А как ще стане това със сигурността на образователния частник? Ами много просто – с нещо като поредното ПЧП. Държавата ще построи сграда, върху която частникът само ще закове табелката на собственото си училище. За да печели на спокойствие.

 

В това отношение Българската асоциация на частните училища почука на отворена врата. Не е ясно образователният министър Даниел Вълчев какво е направил досега за държавните училища, но за частните е готов веднага да се погрижи. Държавата и общините трябва да потърсят начин за предоставяне на сгради за безвъзмездно ползване на частните училища, обяви Вълчев след среща с асоциацията през декември. Според него, най-сериозният проблем на частниците бил, че повечето от училищата им се намирали в държавни сгради, което утежнявало положението им с наеми.

 

Доколко е утежнено положението на частните училища в страната - не знам (ами, като не им е изгодно на държавен наем - да излязат на свободен!). Но знам, че в София най-тежко е на младите родители, които не могат да настанят децата си в детски градини. Проблемът се прехвърля от година на година, без изгледи за скорошното му решаване Ще кажете – какво е общото между частните училища и недостига на места в детските градини? Ами, общото е, че по неписано правило първите експлоатират базата на вторите. В резултат на което в момента в детските градини няма места за 3000 деца.

 

Познавам собственичка на частен образователен комплекс, който от 2003 до 2006 г. плащаше на общината месечен наем от... 264 лева. Срещу това ползваше (и продължава да ползва) 145 кв.м от детска градина в идеалния център на София плюс част от двора. Вероятно наемът е “непосилен”, въпреки че за тези пари в същия район можеш да наемеш най-много някой ръждясал павилион. Елементарна сметка обаче показва, че подобен наем се покрива само от месечната такса за едно дете в частно училище или градина (по признание на директора на Частно немско училище “Ерих Кестнер” Прокоп Павлов средният размер на месечните такси в частните образователни заведения в момента е 444 лева). Ако приемем, че още една-две месечни такси отиват за изплащане на консумативите – ток, вода, парно и с още няколко се покриват разходите за учителски заплати, данъци и осигуровки, то останалото си е чиста печалба. И то при положение че няма частна школа, в която да се обучават по-малко от 25 деца.

Частните образователни заведения заемат сгради на общински ясли и градини вече достатъчно време – от 1998 г. досега. Реализираните печалби би трябвало да са вложени така, че днес частниците с достойнство да освободят имотите и да се пренесат във вече построените или наети собствени помещения (в София кипи бурно строителство и пазарът предлага изобилие от недвижими имоти). Възпитанието изисква на изпроводяк наемателите да не забравят и да благодарят на държавата и на общините, че са подпомогнали първите им стъпки в бизнеса с качествена материална база и евтини наеми. Разбира се, нищо подобно не се случва на практика. Даже напротив – частниците не само не стягат багажа си, за да напуснат общинските детски градини и така да дадат образователен шанс на чакащите деца, но и плачат на рамото на държавата за още подаръци. Явно досега реализираните приходи са били под очакванията им. Но нека проявим разбиране -

 

образователният частник също е човек и иска по-висок стандарт.

 

Така де, в днешно време на кой не му трябват пари за лизинга на новата кола, за ипотеката на апартамента във ваканционното селище, за десетина дни на Банско през зимата и поне за една екзотична ваканционна дестинация през лятото. Затова Асоциацията на частните училища пак му намери колая с предложението да се въведе принципът “парите следват ученика”. И отново си спечели услужливо кимване в лицето на министър Вълчев.

 

Лансираната от десни икономисти и образователни реформатори идея е стара и е известна още като “ваучерна система”. Казано простичко - годишната издръжка на един ученик струва на държавата примерно 1350 лева. Според благовидните намерения на образователния министър всеки ученик ще разполага с ваучер от държавния бюджет за тази сума, който ще може да вложи във всяко училище, без значение дали то е държавно или частно (във втория случай, естествено, родителите ще си доплащат, защото няма частник, който ще погледне детето ти срещу 112.5 лева на месец). Въвеждането на ваучерната система неминуемо ще намали и без това оскъдното финансиране на държавните училища, особено в малките градове и селата. Но как да не приемеш тази “малка” несправедливост, когато насреща се изтъква един сърцераздирателен аргумент: “Дайте да не делим децата на частни и общински!”.

 

В интерес на истината, децата отдавна са разделени. Най-малкото, защото Асоциацията на частните училища разполага със солидно лоби във всички власти. Докато много от държавните училища отдавна са оставени на произвола на съдбата.

 

Така било в Европа – казват ни, – за да не спорим много-много и да приемем без излишни обяснения, че въпросът е предрешен. “В коя Европа обаче?” – редно е все пак да попитаме. Защото “стара Европа”, доколкото е известно, продължава да държи на егалитарността (от фр. Egalite - равенство) в някои сфери, но най-вече в образованието. Чули-недочули, учили-недоучили, ние обаче сме на път “леко” да побългарим и този принцип. И

 

когато чуем егалитарност, разбираме елитарност

 

Разликата не е кой знае каква - само една сричка. И това недоразумение, впрочем, спокойно може да се отдаде на пропуските в образователната ни система.

 

След като прелетя над българския печат за 3-4 дни през декември, темата бързо утихна. Вероятно просветните реформатори са счели, че с това общественият дебат е изчерпан и общественото мнение е подготвено, което им развързва ръцете да пристъпят към действия през новата година.

 

Не съм специалист в сферата на образованието и не се наемам да влизам в професионален спор, доколко е удачна за българските условия т.нар. ваучерна система. Дебатът е стар и едва ли ще приключи скоро. И двете страни имат своите аргументи. А на широката публика вече й е известно, че системата е приложена в няколко държави, сред които Ирландия и Танзания (в Англия бе въведена от Маргарет Тачър и отменена по-късно). Което, разбира се, не означава, че образователната система в Ирландия е лоша. Или че Танзания се е превърнала в център на просветата.

 

Впечатлен съм обаче от фундаменталния аргумент, с който Вълчев защити искането на Асоциацията на частните училища. На въпрос къде отиват сега парите на данъкоплатците, чиито деца не учат в държавни училища, просветният министър отговори: “Там, където отиват моите пари за здравеопазване, при положение че не стъпвам в болница.”

 

Ако Вълчев е последователен политик, би трябвало този принцип да се приложи и в други сфери. Аз например се придвижвам със собствен автомобил и не ползвам услугите на градския транспорт. И като изряден данъкоплатец, не съм съгласен с “моите” пари да бъде субсидирано придвижването на разните му пенсионери, роми, безработни, инвалиди и прочее “неудачници”. Затова, много моля - искам си ваучера за гориво от държавния бюджет!

 

Освен това аз си плащам чинно данъците, но не изпитвам кой знае какво доверие към МВР (който се чувства сигурен и защитен в България – да си вдигне ръката!). Затова предпочитам да си наема лична охрана. В тази връзка, г-н вицепремиер Вълчев, моля ви помислете и как да си получа ваучера за сигурност! Смятам предвидливо да го вложа в частна охранителна фирма.

 

Ама някой ще каже, че така се торпилира данъчната система като фундамент на държавата и въобще се обезсмисля самото съществуване на държавата. Да, така е – не възразявам. Ама това нашето държава ли е?

 

Наченки на възраждаща се държавност у нас не виждам. По-скоро на всеки ъгъл се разминаваме с жалки остатъци от нея. По всичко личи, че сме тръгнали да се развиваме от държава към транспортен коридор. Което си има своите предимства. И ако трябва да сме честни, този коридор въобще не е лош. Приятните изненади започват още от границата – я фришоп, я безмитна бензиностанция. Продължаваш по пътя и от едната страна – хазартна зала, а от другата – кеф ти СПА-хотели, кеф ти разнообразие от труженички в сферата на публичните услуги. Не на последно място, подобен модел на развитие спестява и разходи за образование. За тънката прослойка от мениджъри в СПА-хотелите и хазартните зали са предвидени профилирани частни училища. А на шофьорите, пиколата, масажистите, рехабилитаторите и наетите в публично-духовния сектор не са им необходими твърде много знания. Напълно адекватно за квалификацията им е образованието, предлагано в държавните общообразователни гимназии (за още по-големи икономии по-нататък може да се помисли и за връщане към килийните училища).

Така че - вместо да умуваме, време е да запретнем ръкави. Хайде да съборим и последните остатъци от държавата! За да започнем някой ден на чисто и да си направим нова. Защото тази за нищо не става. Освен за ПЧП-та.

 

  

сп. "Ново време", януари 2008 г. 




Гласувай:
1
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kalinpurvanov
Категория: Политика
Прочетен: 116212
Постинги: 32
Коментари: 90
Гласове: 63
Архив