Не знам дали Вазов гледа отвисоко Рим, както гордо отбелязаха родни медии по случай откриването на паметник на автора на “Аз съм българче” в италианската столица.

Знам обаче какво гледа Джузепе Гарибалди в София. Гащи и чорапи. Сигурно заради това е размахал сабята си толкова изразително...

Сергиите пред бившия Център за нови стоки и мода “Валентина” бяха разчистени за няколко часа по случай визитата на италианския премиер Силвио Берлускони. В негова чест тротоарът беше поизкърпен и измит, бяха премахнати три павилиона за фъстъци, вестници и трамвайни билети, а съдбата на незаконно рекламно съоръжение остана висяща. В смисъл, че общинари се зарекоха да му видят сметката.

В интерес на истината София не успя да постигне размаха на княз Потьомкин, който строял бутафорни села с щастливи селяни по маршрута на императрица Екатерина. Задоволихме се само с декор, който опакова олющена фасада. Паното изобразява същата фасада във вида, в който трябва да изглежда след ремонта - с всички прозорци, арки, сводове и прочее орнаменти.

Както е известно, Берлускони пристигна в София, за да открие пластика на Гарибалди въпреки подозренията на част от италианската преса - онази, която не е негова собственост, че истинската цел на посещението на Ил Кавалиере е рожденият ден на приятеля му Бойко Борисов. Впрочем какво ни интересуват постоянните разправии на италианците? За разлика от тях българите не обичаме да си показваме бельото пред чужденци и даже имаме поговорка в този смисъл. Верни на заветите на прадедите, скатахме гащите от погледа на Берлускони. Така както някога ги прибрахме от просторите по случай посещението на Буш, а после ги скрихме дори и от Путин.

Но да се върнем на събитията на пл. “Гарибалди”. В навечерието на церемонията софиянци зацъкаха, че ще имат първия площад по европейски образец. Малък, но стилен. Интернет форумите запазиха характерния си скепсис, но един от малкото оптимисти възкликна: “Браво! Нека още красиви неща да има в София - да се ядосват мърморковците и да се радват добрите хора.” После телевизионни кадри от събитието сякаш ни пренесоха в някакъв чужд град - трудно можеше да се познае София.

Пластиката на прочутия революционер бе открита на 13 юни, но тихата

контрареволюция започна само след 12 часа. Първи на площад “Гарибалди” се завърнаха гащите и чорапите, доставяни “на едро” в неизменните кашони “Bananas”. Ден по-късно пристигнаха работници на рекламна фирма и на мястото на павилионите изникна навес за трамвайна спирка. С риск от прекомерна мнителност си мисля, че не точно грижата за комфорта на софиянци движеше силите на прогреса в случая. И вместо “спирка” придобивката по-скоро ще представлява “съоръжение за реклама под формата на спирка”. Така освен над незаконното рекламно съоръжение Гарибалди ще препуска с кончето си и над законно такова.

Какво още е налице? Две пейки, девет декоративни храстчета и петдесетина корена с цветя. Табела известява, че дължим лехата на една голяма компания,

друга компания се е погрижила за спирката. Но да не си помислите, че общинарите са станали излишни. Ако не са те, кой ще умува върху казуса с гащите? Сигурен съм, че някой ден те ще изчезнат оттам. Но няма да се намери сила, която да разчисти градския център от пиршеството на рекламата, както е в

повечето чисти, зелени и подредени европейски градове.

Между другото, на третия ден се завърна и единият от павилионите, а когато четете това, Гарибалди сигурно ще е окончателно обкръжен от силите на Реставрацията...

Спор няма - София се променя. Благодарение на схемата с рекламните мрежи грейнаха фасадите на красиви сгради, които преди не забелязвахме. Имаме си и метро-слънце, както отбеляза премиерът. За много други неща обаче можем да седнем на чаша кафе и да поспорим. Примерно - във виенската сладкарница пред НДК. В коя точно ли? Ами в една от трите, които щяха да бъдат построени на мястото на кафенетата. Онези, които ги прибраха временно заради посещението на папата.

сп. „ТЕМА”, 21 юни 2010 г.