Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2010 16:03 - Кметове на повикване
Автор: kalinpurvanov Категория: Политика   
Прочетен: 2240 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 16.12.2010 17:07


Калин Първанов

Кметове на повикване

Идеи в изборния кодекс гонят гражданите от политиката и превръщат управниците на райони в марионетки на партийни кръгове

 

Доста преди да бъде измислено коалиционно правило 8:5:3 на Станишев, Сакскобургготски и Доган, столицата на България беше подчинена на една друга формула: 10:9:5. През 2005 г. тя трябваше да измери влиянието на три десни формации в управлението на града и в частност да подели между тях районните кметства. Неколцина печени софийски играчи се кълняха във формулата като в закон Божий на коалиционната култура, но реално разиграваха на масата 24 общински администрации, все едно че цъкат белот в махалата.

Освен по коалиционни формули малките кметове бяха назначавани и по биографии. „Познавам всички електротехнически мрежи и техните възможности. Притежавам свидетелство за управление на МПС с всички възможни категории с изключение за управление на трамвай и тролейбус”, беше написал единият от кандидатите за власт. Друг беше изтъкнал, че е „в СДС от самото начало” и е участвал във всички действия на партията „от началото на еуфорията до днешния момент”. Притежателят на героичната биография беше назначен за кмет на един от районите, а впоследствие и

 

безславно отстранен

 

от общинските съветници, след като му скроиха вътрешнопартийна интрига. Пак от онова време лидерът на СДС Надежда Михайлова хариза кметските места в „Лозенец” и „Изгрев” на Демократическата партия за назидание на местните сини организации, които бяха поискали оставката й.

Това не са само сцени от миналото, но и поглед към бъдещето. Странно е, че времето ще бъде върнато назад от партия ГЕРБ, която отвя на избори първо съдружниците от „софийския модел”, а след това и тройната коалиция. Решението е залегнало в проекта за нов изборен кодекс, според който районните кметове в градовете с население над 300 000 души няма да се избират от гражданите, а от общинските съветници.

Да предположим, че догодина ГЕРБ получат най-много места в Столичния общински съвет, но няколко не им достигнат за абсолютно мнозинство. На помощ се притичва евентуално „Атака” (или някоя местна маргинална партия), която може да има само двама-трима общинари, но срещу подкрепата си за ГЕРБ получава бонус - кметските места в няколко района. Остава да се молим късметът на „Атака” да не излезе в някой квартал с компактно ромско население. Възможен е и друг вариант – ГЕРБ получава над 50% от местата в СОС и си назначава всички малки кметове от собствената си номенклатура. Какво от това, че в някой район гражданите може да са гласували за други партии? Общото и в двете хипотези е, че ни връщат към отминали времена.

Зам.-председателят на парламента Екатерина Михайлова си спомня за случай, при който районни кметове са били заложници и на вътрешнопартийни трусове. Преди години в коалицията ОДС постъпило искане от една от партиите кметицата на район „Банкя” да бъде сменена с друг активист. Причината - при поредното делене в БЗНС тя се е озовала в „неправилното” крило.

Опитът на Михайлова заслужава внимание, още повече че тези дни заместничката на Иван Костов направи толкова дефицитното за българската политика

 

признание:
„Съжалявам, сбъркахме!”

 

Това стана на дискусия „За и против избирането на районните кметове”, организирана от кмета на „Лозенец” Прошко Прошков. Признанието на Михайлова се отнася за 1999 г., когато парламентарното мнозинство на ОДС си гласува удобен избирателен закон, с който бяха отменени преките избори за местни управници в селата с под 500 души население и в районите на големите градове. 11 години по-късно точно същото прави и ГЕРБ.

Малките кметове нямат достатъчно правомощия, за да провеждат самостоятелна политика - гласи официалният мотив. Но действителната причина май е друга – вътрешнопартийни проблеми. В момента кметът на район „Младост” е със свалено партийно доверие в ГЕРБ, но отказва да си тръгне от общината. Преди това партийните активисти успяха да изтръгнат оставката на колежката му в район „Илинден”. Кметът на „Триадица” Евтим Евтимов явно е тръгнал по същия път, особено след признанието си: „Предупреждаваха ме да не говоря!” Всъщност Евтимов не каза нищо кой знае какво, освен ако не броим за еретична мисъл думите, че е демократ по душа и че в партийните органи на ГЕРБ ще си отстоява позицията си за пряк избор на районните кметове. Простата логика на вносителите обаче гласи: няма избори и няма проблем кметът да бъде сменен във всеки момент. „Колеги, желаете ли да бъдете уволнявани сутрин, обед и вечер, ако откажете да извършите услуга на някой влиятелен общински съветник?”, попита кметицата на „Средец” Маргарита Гутева (ДСБ).

Правомощията на районните управници наистина са скромни. Те не разполагат със собствен бюджет с изключение на пари за аварийни дейности (в район „Нови Искър” те са 50 000 лв. годишно). Районните кметове не възлагат обществени поръчки, освен ако не бъдат изрично упълномощени за това от кмета на голямата община или от ресорния му заместник. Могат обаче да внасят доклади в общинския съвет, с които да искат финансиране за определени дейности. Издават разрешителни за търговия на открито, но и тези документи задължително се подписват от чиновник в Столичната община. Логично следва въпросът не е ли редно районните кметове да бъдат реално овластени, вместо да се премахват преките избори?

Върху картата на Европа трудно може да се намери пример за това, към което се връщаме. В ГЕРБ отлично знаят това и за да не изглеждат като реставратори са решили да се представят за реформатори. „Будапеща не е напреднала много именно защото районните кметове са избираеми”, твърди кметицата на „Слатина” Антоанета Апостолова. В повечето столици – от Македония и Гърция през Словакия, Унгария до Франция, районните кметове са изборни длъжности. Политическата кариера на президента Никола Саркози тръгва именно от кметското място в един от кварталите на Париж. Град като Братислава, който е три пъти по-малък от София, е разделен на 17 общини. Жителите му избират не само районни кметове, но и членове на районни съвети. Столичните общински съветници там са 80. В София ще бъдат намалени от 61 на 49, ако се приеме новият изборен кодекс. Тенденцията е категорична –

 

гражданите ще избират все по-малко

 

и все по-малко граждани ще могат да се занимават с политика.

Премахването на преките избори в кварталите неминуемо ще се отрази и на политическата активност. В момента поне пет партии в столицата се стремят да поддържат структури в 24-те района. При положение, че не могат да издигат собствен кандидат за кмет и да предлагат политики за съответния район, мотивацията на членовете им неминуемо ще угасва. У нас е винаги актуално да се критикуват партиите, че все повече се превръщат в средища на кандидати за служби вместо на личности с идеи, способни да се конкурират и да увличат хора след себе си. Но с такива закони няма как да е иначе.

 

 


Децентрализацията невъзможна

Първият опит за децентрализация на властта в големите градове беше направен в мандата 1995-1999 г., когато в София, Пловдив и Варна, освен районни кметове се избираха и районни съветници. Изборният закон тогава беше написан от БСП. Отново социалистите, но вече с подкрепата на ДСБ и на други партии, възстановиха преките избори на районни кметове през 2005 г. За районни съвети обаче вече не ставаше дума. Дори и скритата идея на левицата да е била разбиване на монопола на десните в София, БСП не спечели кой знае какво за себе си – четири кметски мандата през 1995 г. и два през 2005 г. от общо 24 района в София.

Привържениците на по-решителна децентрализация отдавна лансират идеята Столичния общински съвет да се занимава само със стратегическите проблеми на града – инфраструктура, транспорт, екология, а по всички останали въпроси да се произнасят избираеми районни съвети. При сегашния модел дневния ред на СОС е претрупан от дребнотемия – често се разглеждат по над 100 точки в дневния ред, и общинските съветници трудно могат да си създадат мнение по всеки от въпросите. Най-често те се ориентират като приемат становището на съответната ресорна комисия. Ако подобни въпроси се разглеждат в районни съвети, всяко решение и всяка сделка ще се гледат под лупа.
 

 

Ловешкият модел

Администрацията в един наш областен град показва, че не е задължително да разчиташ само на законодателството, за да привличаш гражданите към управлението. В Ловеч, където за кмет е избран Минчо Казанджиев (БСП), се водят от правилото, че това което законите не забраняват, е позволено. Така в кварталите на града и в околните над 30 села са създадени обществени съвети. Членовете им се избират на събрания на домоуправителите (в многоетажните квартали) или на открити събрания.

Общественият съвет е от 5 до 11-членен и обикновено се полага на около 3-4 хиляди души население. Всеки квартал или селище разполага със собствен годишен бюджет и съветът излиза със становище  за какво да се изразходят парите. Може да се реши, че на квартала е необходима детска площадка, но е възможно и да се прецени, че средствата няма да се харчат, за да се направи нещо по-голямо догодина.

Гражданите дават и становище при всяка разпоредителна сделка с общински имот. Досега няма нито един случай общинският съвет да е гласувал за продажба на даден терен или обект, ако становището на кварталния съвет е отрицателно. В случай на сделка с общинска собственост 30% от сумата се връща в селото, в което е продаденият обект. Парите се харчат за благоустройство или други дейности по преценка на обществения съвет.

 

сп. „ТЕМА”, 22 ноември 2010 г.





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: kalinpurvanov
Категория: Политика
Прочетен: 116212
Постинги: 32
Коментари: 90
Гласове: 63
Архив