Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2011 22:00 - Шифърът на паралелната власт
Автор: kalinpurvanov Категория: Политика   
Прочетен: 14350 Коментари: 25 Гласове:
3

Последна промяна: 19.01.2011 15:02


Калин Първанов

Шифърът на паралелната власт   Имаше ли преходът своята невидима интелектуална ръка? На този въпрос се опита да отговори една книга и в резултат остана невидима        Определят се като „строители на демокрацията”, „представители на отговорния елит”, „пазители на знанието”, „брокери на идеи”. Наричат ги „кучета-пазачи на реформите”, „либерален интернационал на експертите”, „вносители и износители на демокрация”, „акушери на демокрацията”, „контрольори на правителствените практики”, „правещи политика, без да са политици”, „невидимата ръка на прехода”. Извън идеалистичната представа за тях, срещат се и други, по-практични определения – „технически заводи за проекти” и „пощенски кутии, съдържащи съобщенията на глобалните икономически актьори”.       Разпознават се лесно и по жаргона на глобализацията, с който обогатиха българския нов говор. От техните policy papers (ако предпочитате - докладни записки) се просмукаха понятия като governance (управляемост, но може да се разчете и като деполитизирано управление); consensus building (създаване на политически консенсус, главно като директива за следване на шаблона); capacity building (изграждане на капацитет – политически, административен, експертен и всякакъв); flexibility (гъвкавост, най-често - на пазара на труда), social capital (да го наречем - животът в мрежа) и т.н. Изрази, често неразбираеми за широката аудитория, но задължителни за лексикалния шифър на всеки модерен политик или експерт. Поне, ако държи да бъде възприеман не като популист, а като управленец от европейски тип. Но тъй като българското общество - освен принадлежащите към т. нар. „гражданско”, все още е        загубено в превода,       на помощ ни идват френските изследователи Пиер Бурдийо и Лоик Вакан. Ето какво гласи техният прочит: „Новият световен жаргон е произведен чрез техноподобни термини, като например понятието гъвкавост, които сбито предават и са проводник на цяла философия за индивида и за социалната организация, и функционират като политически лозунги. В случая на flexibility – по-малко държава, свиване на социалните помощи и приемане на несигурността на заплатата като неизбежност и дори като благодетел. Новият планетарен жаргон описва трансформациите на съвременните общества към освобождаване на държавата от отговорност в икономически план и засилване на полицейската и наказателната компонента, дерегулация на финансовите потоци и премахване на рамката на пазара на труда, намаляване на социалното осигуряване и морализаторско честване на индивидуалната отговорност”. Къде е Магнаурската школа на новите просветители? Дори и да приемем, че седалището й съвпада с адреса на Световната банка във Вашингтон - както твърдят някои критични изследователи, обяснението няма да е изчерпателно. Защото всяка школа е мъртва, ако не разполага с     мрежа от апостоли,     готови да пренесат знанието и до най-отдалечените точки на територията, населявани от общества с предмодерен бит и душевност. В наше време е прието комитетските дейности да се наричат think tank – още едно понятие, което очевидно се нуждае от превод. Глобалната търсачка Гугъл не винаги е най-добрия съветник, но в случая май казва достатъчно. „Тинк танкове или аналитически центрове, наричани още „мозъчни тръстове”, „фабрики за мисли”, „мислителен таран”, са неправителствени изследователски организации и групи, които по правило съсредоточват усилията си в областта на хуманитарните науки - политика, икономика, социология, право и т.н. и които имат често функцията да защитават определен тип социални политики, политически стратегии, икономика, въпроси на науката и технологиите, индустриални или бизнес политики и дори военни съвети”, се казва в едноименната статия в „Уикипедия”. И още: „Мозъчните тръстове” провеждат оригинални изследователски и образователни програми, посредством които обучават и оказват влияние върху политици и лица, формиращи общественото мнение по широк кръг икономически, социални, политически и екологични въпроси, както и върху проблемите на сигурността. Също така те се проявяват като      инструмент за социален контрол     и следователно участват във формирането на целите и ценностната система на обществото. Мозъчните тръстове се финансират от правителствата, групи по интереси или фирми”. В статията е цитирано мнението на Тод Стюарт - бивш US-дипломат и зам.-директор на тинк танка Институт за международна икономика във Вашингтон, според когото аналитическите центрове оказват такова въздействие върху икономиката и политиката, което ги проявява като пета власт, наред със законодателната, изпълнителната, съдебната и медиите. На обратния полюс е американският журналист Джон Чакман, който характеризира тези центрове като „фалшиви институции, където идеологически проповедници се представят като преподаватели, и където парите се изливат като кръв от артериите и всичко това с една цел - безсмислено и кресливо рекламиране на политиците”. След такова количество терминология, близка почти до военната, не може да пропуснем и едно популярно обяснение за родословното дърво на тинк танковете: по време на Втората световна война така са се наричали напълно звукоизолирани стаи, в които висшето офицерство е чертаело стратегическите си планове. Статията в най-популярния глобален справочник сочи като български тинк танкове няколко организации. Сред тях са Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД), известен още като „Центъра на Огнян Шентов” и Института за пазарна икономика (ИПИ) – популярен и като „Института на Красен Станчев”. В същата категория се числят и Център за либерални стратегии (ЦЛС) на Иван Кръстев, Център за икономическо развитие (ЦИР), основан от Александър Божков и ръководен от Георги Прохаски, Институт „Отворено общество”, а също и някои по-малки като Център за социални практики на Евгений Дайнов и Институт за регионални и международни отношения (ИРМИ) на Огнян Минчев и др. Видно от имената на лидерите и основателите, доста от тях дебютираха на обществената сцена още в зората на прехода в качеството си на социални мислители, близки до демократичните сили, но едновременно и стремящи се да подържат репутацията на „независими”. Времената обаче отдавна са други. Реформите са довели до промени в статусите, включително и за своите акушери. Част от тях някога     бяха само политолози,     а днес са станали цели тинк танкове, въпреки че още от онези времена в градския фолклор битува и определението „всичколози”. Подобна представа, оказа се, не бива да се счита за обидна, нито пък за изцяло лишена от основания, защото до голяма степен отговаря на духа на времето, в което живеем. В прехода към тоталната flexibility, когато всеки пети си тик-така, докато препуска по улиците, кой ли ще посмее да претендира, че не се е превърнал във всичколог? Както споделя експерт в български тинк танк пред автора на една нашумяла книга, за която ще стане дума: „Трябва да усещаш, според деня и момента, идеята, която да представиш пред даден спонсор. Обичам да организирам, бях активен още в Комсомола. Сега се занимавам с проекта за студентските дебати за Европа и с докладите, оценяващи политическия риск по поръчка на CrownAgency: изследваме състоянието на правителството, на партиите, на Народното събрание, икономическите тенденции. Информация от последния момент, сценарии, идеи. Технологията на проектите е хаотична, няма стриктни правила, измисляме, компилираме, това е вълнуващото, реагираме на момента...”. Когато се поднася някаква значима за обществото информация, ролята на медиите е да излязат от контекста на деня и на това, което се случва само в съответната държава. „Не знам дали те винаги се справят с тази задача”, констатира наскоро пред „ТЕМА” живеещата постоянно в Париж разследваща журналистка Румяна Угърчинска, авторка на документални книги за атентата срещу папа Йоан Павел ІІ, газовите войни и ролята на бившите тайни служби в прехода в Източна Европа. След което възкликна: „Затова в България има толкова много политолози. Във Франция няма политолози!”. Именно от този вакуум ловко се възползват тинк танковете. Докато журналистите все още тичат след политическото събитие или изчакват то да приключи, за да могат да го погледнат в дълбочина, експертите по демокрация са готови да предложат изпреварващи статии, анализи, коментари. Всички са доволни: журналистите се чувстват улеснени, редакциите – също. В редица случаи обаче остава усещането, че въпросните анализи са били подготвени още преди самата новина да се е състояла. Справка – начинът, по който се развиха събитията около решението за въвеждане на плоския данък, оповестено в началото на отпускарския сезон през лятото на 2007 г. Още в първите часове тогава телевизионните студиа изведнъж се оказаха наводнени от привърженици на „смелото решение”. Дори и отявлени противници на ДПС, БСП, левицата и тройната коалиция от експертния сектор се надпреварваха да приветстват внезапно обзелия ги реформаторски дух, апелирайки за политически консенсус около „единствено възможния избор”, който гарантира благосъстоянието на всички.     Доколко независими гледни точки са това?     И точно от такъв тип анализи ли се нуждае обществото? Това са част от въпросите, поставени в центъра на едно изследване, което по стечение на обстоятелствата отново дойде у нас от Франция. И само за няколко седмици се превърна в най-одумваната напоследък книга, за която се говори от уста на уста и често се предава от ръка на ръка, особено в заинтересованите среди. Автор на „Експертите на прехода” е Достена Лаверн – 36-годишна българка, която от 18 години работи в Париж. Дъщеря е на политоложката Мария Пиргова. Факт, който ще се превърне почти в обвинение при обсъждането на книгата, особено от страна на нейните опоненти. Впрочем, обсъждането и одумването на изследването тече основно в интернет-форуми. При изписването на името на авторката, Гугъл посочва над хиляда резултата. Публикациите в печата обаче се броят на пръсти, а интересът на централната преса е нулев. Общо взето медийното отразяване се изчерпва с публикации във в. „Гласове”, интелектуалното списание „Либерален преглед”, интервюта за БНР и няколко сайта. Един от авторите на рецензии Христо Блажев – журналист, критик и създател на блога „Книголандия”, не крие възторга си: „Поредна история на прехода. Още една гледна точка, още един поглед към смутен период с безброй лица. Но нещо е различно –     засегнати са недосегаемите.     Цветята на прехода – най-популярните нашенски НПО-та, които и до ден днешен благоденстват, назидавайки народа и политиците как трябва да се правят нещата”. В читателските форуми равнодушни няма, а оценките варират от „прекрасен и обективен текст”, „необременен от самоналожените табута на нашенските „think tanks” до „удивително слаб и манипулативен текст” и „финално злобно хихикане, за да боли повече – направено от Париж, а не от Москва”. Още с първото препечатване на откъси от книгата в сайта на „Либерален преглед” през септември прехвърчат искри. След няколко мнения относно ролята на тинк танковете за резултатите от прехода и влиянието им върху съвременната политика, във форума се появява мнение, подписано от Огнян Минчев. Известният политолог е по своему директен и емоционален: „Достена - съзнателно или не - изцяло изрязва контекста на този дебат, който тя представя като ограничен и манипулативен. Аз не зная как изглежда този дебат през призмата на френския интелектуален контекст, но в България той има само един смисъл и този смисъл е политически. Всички дихотомии - Изток/Запад, модерно/традиционно и т.н. са част от една безмилостна и отчаяна политическа борба - борбата България да прескочи оградата между пост-съветската разруха и европейската (пост)модерност. Ако на някого този дебат му се струва груб, идеологизиран или направо примитивен, то на този някой трябва да му бъде известно, че на дебатиращите не им бяха раздавани кадифени ръкавици, нито фехтовални маски. Битката беше с примитивни и брутални типове, които през целите тези 20 години не родиха нито една идея, но за сметка на това откраднаха цялото обществено богатство...Всичко това едва ли мирише на цветарски магазин от централен парижки арондисман. Аз лично се гордея с този дебат - с неговата откритост, отчаяност и решителност моята страна да не остава в ръцете на източните варвари. Същите, за които парижките франтове разнежено пеят - Oh, Natalie...!” Началото е обещаващо и предвещава разгорещена медийна, политическа и обществена дискусия. „Експертите на прехода” може да стане най-шумната книга на годината просто защото е за най-шумните люде”, прогнозира един от литературните сайтове. В Книголандия обаче Иво Ников споделя подозрението си, че тази книга     ще се окаже камък в блатото,     понеже НПО-тата (особено засегнатите в изследването на Лаверн) и въпросите около тяхното финансиране и чии интереси защитават са „една негласна тема табу за общественото внимание”. И действително се случва чудо невиждано: най-шумните в обществото – „говорещите глави”, звучно отсъстват. Издигната е стена от мълчание, но не и от безразличие. Казват, че още с доставката на „Експертите на прехода” на книжната борса, там вече чакал човек от Центъра за изследване на демокрацията, който си тръгнал с пет екземкляра. „Откровено казано и аз, и другите колеги, които са обект на изследването на Достена Лаверн, решихме да не взимаме отношение, тъй като начинът, по който излага нашата дейност, не е сериозен. Авторката повтаря тези, характерни за жълтата преса в началото на демократичните промени – за хора на Сорос, на ЦРУ, платени външни агенти. Ние лично нямаме потребност да доказваме, че не сме такива или онакива”, коментира пред „ТЕМА” Минчев. Той се съгласи да обсъжда единствено по принципни въпроси, отнасящи се до дейността на НПО и тинк танковете, но не и по конкретни констатации от книгата (мнението му публикуваме отделно). През ноември по неясни причини се отменят или провалят две предварително обявени дискусии за книгата – представянето й в Софийската художествена галерия и опитът за кръгла маса в Културния център на СУ. Обичайно приказливият център за дебати „Червената къща” също мълчи достолепно като     Партиeн дом пред „Град на истината”.   И въпреки това „Експертите на прехода” е книга, за която продължава да се говори, а издателството подготвя втори тираж на 614-страничният том. Общността на експертите безспорно има право да избере формата на своята реакция. Но задействаната стратегия трудът на Лаверн да бъде причислен към булевардните издания е твърде рискована. Защото преди да бъде издадена като книга, „Експерти на прехода” е преди всичко дисертация, защитена пред Академията за социални науки EHSS в Париж през 2008 г. Към момента на защитата, във Франция е в сила изискване да се ограничи драстично броя на дисертациите, на които се присъжда „отличен”. Изследването на Лаверн е сред малкото избрани, а оценката е поставена от 7-членна комисия с представители на пет френски, един български и един американски университет. Главният редактор на в. „Култура” Копринка Червенкова не споделя мнението, че става въпрос за жълто издание, но „в него има и жълти неща, които го развалят”. Книгата е трябвало да бъде обговорена, а мълчанието никак не е най-добрата реакция, но вина за това носела и самата авторка. „Вярвайте ми, аз самата още не знам какво да мисля за тази книга”, казва Червенкова, която си обяснява полярните оценки с това, че Достена Лаверн е изцяло потопена във френските традиции като научна методология и начин на мислене, докато у нас силно доминират англо-саксонските школи. „Смятам, че     не попадна в своето време.     Виждате, че не произведе дебат. В обществото няма готовност да бъде обсъдена, което означава, че времето й още не е дошло”. Времето напоследък наистина е повсеместен дефицит. „Ще ви потърсим когато обемът от работа намалее” – с тези думи секретарката на директора на ЦИД Огнян Шентов вежливо отклонява въпрос за евентуална позиция на центъра по повдигнатите в изследването въпроси. Вместо уговорка за разговор, получаваме покана за поредния форум, организиран от ЦИД на 18 януари. Темата му „Енергетика и добро управление: тенденции и политики”, както и мястото за провеждане – зала „Изток” на Народното събрание, сякаш идват в потвърждение на едно популярните прозвища на ЦИД „Министерство на реформите в сянка”. Колкото до друго неформално наименование, цитирано в изследването на Лаверн – „Малкото американско посолство”, вероятно точно това имат предвид онези, които наричат книгата „жълта”. И ако ЦИД наистина отговаря за цялостната рамка на реформите, то за вярната посока в бюджетната и икономическата политика отговаря друг тинк танк – Институтът за пазарна икономика. Леви и десни правителства се сменят, но ИПИ официално се ползва със статут на партньор на двете ресорни парламентарни комисии и открито се обявява за действителният автор на редица проекто-закони. Ако се съди по реакциите, които „Експертите на прехода” предизвикаха в интернет форумите, очевидно е усещането на част от четящата публика, че у нас действително има теми табу. В същото време е разбираемо и раздразнението на експертите от определения като „недосегаеми”, и то на фона на комфорта, с който се ползват куп герои от криминалния и псевдо-бизнес елит. Факт е, че преходът, сред чиито основни идеолози бяха българските тинк танкове, протече под лозунга „По-малко държава във всичко”. А един от неговите резултати е, че създаде цели сфери в икономиката, които преминаха под контрола на „недосегаеми”. Но защо тогава да се отрича правото на гледна точка, която търси връзка между горните двете обстоятелства? Ако оставим идейните спорове и както казват политолозите – слезем на терен, ще установим, че очебийните примери отдавна са дошли и на нашата улица. Последствията от дерегулацията на публичните услуги, тяхната приватизация и концесиониране (да речем – на сметопочистването) е една тема, която традиционно убягва от изследователския интерес на българските тинк танкове. Ако все пак понякога бива засегната, то дежурното обяснение е, че състоянието на тези сектори би изглеждало различно, ако в тях бяха навлезли чужди инвеститори, вместо български капитали или пари с неясен произход. И тази теза обаче остава силно дискусионна, ако погледнем към случилото се във водния сектор, където навлязоха тъкмо мултинационални компании. Каква е ролята на тинк танковете в тези процеси? Защо гражданското общество се изгражда от горе на долу, вместо от долу на горе? Превърна ли се то окончателно в          свят на проектите, а не на каузите?       Възможно ли е едни и същи центрове и лица да бъдат вносители на реформи и износители на данни и експертиза; да бъдат участници в частно-публични проекти с институциите, а заедно с това и техен граждански коректив; да играят едновременно ролята и на „елититеи на „народа”; да се явяват ту като маркетингови агенти, ту като интелектуалци, а заедно с това и да претендират, че развиват научна дейност? И в крайна сметка съществуват ли центрове на влияние и власт, които произвеждат политика, без да притежават легитимността на политици, подлагали се на избори?    Всичко това са част от въпросите, поставени в изследването на Лаверн, а едно от нейните заключенията е за честото смесване на митове и данни с научни претенции в тинк танк изследванията: „Някои цифри и таблици, които имат за цел да сравняват напредъка на реформите в страните в преход, наукообразно потвърждават и подсилват митовете за идващото щастие. То, макар и да става почти количествено определимо, винаги остава извън таблиците”. В своите проучвания Лаверн установява, че имената на редица лидери на тинк танкове се срещат в множество публикации, където едните цитират изследванията на другите, те пък от своя страна им връщат „жеста”, като по този начин формират едно затворено и авторефлексивно поле на експертиза. Това, което обединява българските експерти по преход с колегите им от останалите държави е, че по правило се позовават на едни и същи авторитети: „Дали ще се говори за българските тинк танкс (Иван Кръстев) или за френските (Люсил Демулен), винаги се цитират текстовете на Макган, Уивър, Джеймс Смит, Даяна Стоун и т.н... Някои от тези автори участват в едни и същи международни организации или мрежи (Световната банка, „Глоубъл Дивелъпмънт Нетуърк” и др.). Взаимното цитиране понякога е успоредно на участието им в едни и същи консултативни комитети, пак тези лица се явяват ту като ръководители на различни нива в СБ, ту като изследователи в тинк танкове, които изпълняват финансирани от нея проекти. Възникването на българските „пазители на знанието” наглед също е резултат от гражданска активност, но заедно с това следва строга собствена логика. Центърът за изследване на демокрацията е създаден през 1990 г. и дори претендира да е първият тинк танк в цяла Източна Европа. От тогава до днес начело начело на ЦИД неизменно стои Огнян Шентов, но сред основателите личат имената на Иван Кръстев, Евгений Дайнов, Деян Кюранов, Йонко Грозев и др., които впоследствие се отделят в други или в собствени изследователски центрове. И ако ЦИД често е наричан „тинк танкът майка”, за   бащинството на гражданското общество    може да претендира Институт „Отворено общество”. Родословието е проследимо не само по имената на преминалите през института директори и изледователи, но и по разпределените от него средства, които в различни периоди конкурират бюджета на „ресорни” държавни институции като Министерство на културата.   В наши дни едва ли някой може да посочи точната сума, инвестирана в строителството на гражданското общество в България. Известни са основните инвеститори: американският филантроп Джордж Сорос, фондът на Световната банка „Глоубъл Дивелъпмънд нетуърк”, Американската агенция за международно развитие USAID, Тръстът за гражданско общество в Централна и Източна Европа CEE Trust и в доста по-малка степен Европейската комисия. Ако разгледаме сайтовете на българските тинк танкове, те по правило са особено стриктни при изброяването на своите партньори и донори, но са доста по-пестеливи в информацията за конкретната стойност на отделните проекти.   В последните години обаче и на „пазара на демократичния бизнес” тече трансформация. USAIDи „Отворено общество” считат мисията си за до голяма степен изпълнена и постепенно се насочват към други региони. А Брюксел не изглежда чак толкова щедър, колкото Вашингтон. Един от лидерите на по-малките български тинк танкове не крие огорчението си от подобно развитие: „Преди няколко години Еврокомисията реши, че гражданско общество не й трябва. Моята организация я натикаха да се занимава с изследвания, а не да действа. Така     от актьори ни превърнаха в публика”.     След успеха на мисията на изток, една от новите й посоки на глобалния преход изглежда „Стара Европа”, а последното ярко свидетелство са събитията около реформата във френската пенсионна система. „Достена Лаверн успява да представи българския казус като огледало на бъдещето на Западния свят”, казва Никола Гийо, директор на „Сошъл Сайънс Рисърч Каунсил” в Ню Йорк и един от рецензентите на „Експертите на прехода”. С други думи – преходът продължава, а нуждата от експерти съвсем не е изчезнала. Но кой им е гарантирал, че така горещо прокламираната flexibility няма да ги застигне и тях?      Интервю Огнян Минчев, директор на Институт за регионални и международни изследвания:  Сгрешихме с категоричната подкрепа за неолибералния модел    Г-н Минчев, какви функции изпълняват в момента българските тинк танкове? Ще се съгласите ли с определенията за тях като за „неизбрани представители на обществото и на народната „воля”?   - За да избегнем системната употреба на английското понятие thinktank, можем да определим тези организации като институти за стратегически изследвания (ИСИ). За разлика от всички останали изследователски институти, ИСИ работят по актуални обществени и политически проблеми преди всичко от гледна точка на инструментите за тяхното решаване чрез конкретни политики. В света има различни модели на съществуване на ИСИ – към държавни институции, към политически партии, към бизнес корпорации. В България ИСИ са преди всичко неправителствени организации поради следните три причини. Първо, българската държавна администрация не ползва експертиза и не познава ползите от информираното вземане на управленски решения. Българският чиновник може да финансира всичко, но на последно място ще бъде експертна и изследователска дейност. Второ, мнозинството от хората в ИСИ са с произход от академията – от университетите. Българските университети са в унизителната позиция на просяци доста преди 1989 г. Липсата на реформистки импулс отвътре и пълното неглижиране от страна на държавата прави невъзможна сериозната изследователска работа в академията. Затова хората, които искаха да се занимават с изследвания, регистрираха независими ИСИ през 90-те години и мнозина от тях се реализираха в различни области на стратегическия анализ и изследвания. Трето, българските ИСИ се развиха в неправителствения сектор, защото само там имаше финансов ресурс, пазар за изследователска дейност. За нулевия интерес на държавата вече говорихме. Бизнесът от последните 20 години би финансирал един конкурс “Мокра фланелка” или силиконовите израстъци на своите фолклорни любимки, но не и изследователска дейност на пазарите, на иновациите, на потребителите. Мнозина ще се учудят, но българските ИСИ са автори на огромната част от експертизата, която през последните две десетилетия се е промъкнала все пак в процеса на политическите и административни решения. Никой не е направил повече за развитието на местното самоуправление в България от едноименната фондация, начело с Гинка Капитанова. Ако българските политици – бивши и настоящи – все пак знаят нещо за цивилизованите правила на демократичната политика, то това се дължи преди всичко на ИСИ като Център за социални практики, Център за либерални стратегии, Българско училище за политика ... ИСИ са една малка част от гражданското общество – самият неправителствен сектор е много по-широк от тези изследователски институти. Те подпомагат развитието на неправителствения сектор със своите анализи и препоръки. ИСИ представляват само себе си – не обществото, не “народната воля”. Стойността на ИСИ е в тяхната експертиза – тя се предлага, но не задължава никого да я използва.

Възможно ли е да функционира т.нар. гражданско общество без да бъде финансирано от някого? Как гледате на хипотезата, че то може да изпадне като цяло в зависимост от волята на своите донори, особено ако те се окажат общо взето едни и същи
?
- Едно нормално гражданско общество трябва да бъде финансирано от своите съграждани, от бизнеса и от демократичната държава, която се нуждае от него като партньор. В България тези източници на финансиране не съществуват или са минимални. У нас гражданското общество се финансира на международния пазар за организирани неправителствени инициативи. Зависимостта от донорите е неизбежна. Не защото те диктуват възгледите и резултатите на гражданските дейности, а защото чрез своя интерес те задават направленията, приоритетите на неправителствената дейност. Основните донори на българските граждански организации – Фондация „Отворено общество”, Европейската комисия, Агенцията за развитие на САЩ, Холандската програма “Матра” – поставиха в центъра на своята дейност реформирането на българските институции и развитието на българското общество в посока покриване на стандартите на демократично обществено устройство – в прозрачността на институциите, в спазването на човешките права, в развитието на местното самоуправление, в изграждането на силно и автономно обществено мнение. Работил съм с всяка от тези донорски институции. Няма случай, в който мое убеждение, възглед или изследователски резултат да е бил цензуриран – коригиран в полза на „официалното” мнение на донорите. Целта винаги е била да се развие местен потенциал за оценка и експертиза, а не да се внушава или налага позиция отвън.

Прозрачен ли е за обществото механизмът за финансиране на НПО и в частност на
think tanks в България?

- Посочете ми организация от какъвто и да е вид – държавна, бизнес или общинска – в която стандартите за прозрачност и достъпност на финансовата информация дори да се доближават до тези на НПО. В гражданския сектор не е възможно да се получи и един лев без тази транзакция да се регистрира публично. На всяка уеб-страница на българските ИСИ се посочват, ако не конкретните бюджети, то донора на проекта. Всеки донор публикува годишни отчети, в които проектите са декларирани в бюджетни детайли до последния лев. Преди време ИСИ също публикуваха такива подробни бюджетни отчети – докато не се разлаяха псетата на завистта от жълтата преса: „Еди кой си взел 25 000 долара – е, кажи ми, не е ли агент на ЦРУ...” и т.н. Ако на някого нашето финансиране му се вижда непрозрачно – нека се утеши с прозрачността на финансиране на АЕЦ „Белене”, на министерството на бедствията и авариите от времето на Емел Етем, със строгата отчетност и счетоводство на олигарсите, които “въртят” ДДС и амфетамини.
Финансирането на ИСИ е далеч от възможностите за луксозен живот, на който се радват повечето български мутри, случайно назначени политици и дори администратори на средно ниво. Заплатите при нас са около средните, разходите ни са ограничени и подотчетни. Единственото изключение за по-щедро финансиране, за което се сещам е ЦИД. Но този център е по-скоро голяма консултантска компания, регистрирана като НПО, отколкото гражданска организация като останалите. Мога да говоря само за себе си и за моята организация, но мисля, че повечето колеги ще ме подкрепят. Готови сме да отговаряме на всякакъв тип критика към нашата работа, но в тази милиционерска държава, в която всеки подслушва всеки, аз не възнамерявам да обяснявам защо не съм агент на световния империализъм. За съжаление към реалните резултати на нашата работа, които са публични, интерес няма или е много ограничен. Интересът – включително на претендиращи за академичност публикации – е насочен към въображаемите жълти петна по бельото на българските ИСИ. Е, желая на тези изследователи успех!

Ако отговорността за резултатите от прехода към днешна дата се разпредели пропорционално между основните играчи в него, то какъв дял, според вас, се полага на НПО и в частност на влиятелните тинк танкове? Справедливо ли е на тях да бъдат приписани единствено успехи – членството в ЕС, НАТО и т.н., а за провалите да са виновни останалите - политици, партии, „незряло общество”, сенчест бизнес, съдебна власт..?
- ИСИ носят пълната отговорност за своите изводи, препоръки, политически позиции. В продължение на 20 години ние водим една неравна политическа битка срещу тези, които не искат България да бъде пълноценна европейска страна. Нашите противници са богати, притежават инфраструктурата на специалните служби и през по-голямата част от прехода – контрола върху политическата власт. Ние имаме само своето лице и ограничените ресурси от публични донори, за които някои толкова много ни завиждат. Отговорни сме – в една или друга степен – за всички провали на българския преход. Искам да дам един пример за наш неуспех. Всички ние подкрепихме „шоковата терапия”, а в последствие – неолибералния модел на икономическа реформа. Подкрепях ги и аз, въпреки, че съм с кейнсиански убеждения доста преди 1989 г. В глобалната среда нямаше гласове за подкрепа на по-умерен стопански преход. В България нямаше институционални гаранции за умерено използване на кейнсиански стимули в икономката. Правителството на Виденов се провали изцяло в опита си да възроди държавни механизми на подкрепа за индустрията и влияние върху банковата система. Неолибералните методи (включително валутният борд) играеха – и играят – ролята на усмирителна риза за стремежа на олигархията да разграби държавата до основи. Но всичко това е обяснение – не оправдание. Категоричната подкрепа за неолибералния модел, приказките за “държавата – лош стопанин” делегитимираха ролята на институциите в управлението и контрола на обществения интерес в икономиката. Идеологията на “минималната държава” легитимира стратегията на милиционерската олигархия да заграби държавата под лозунгите на “свободния пазар”. Въпреки, че където има олигархия, свободен пазар няма. Това е само пример за нашата – на ИСИ – отговорност и вина за българския преход.            Интервю  Достена Лаверн: Тинк танк демокрацията разяжда социалната памет    
Г-жо Лаверн, какво ви провокира да напишете „Експертите на прехода”?
    - Първо искам да уточня, че никога не съм искала да се забърквам с неща, свързани с политика. През 1997 г. започнах да се занимавам с темата за балканското културно сътрудничество. Като директор на литературни програми в Гърция и Египет съм управлявала европейски проекти, ориентирани към литературата, философията, изкуството. Започнах да изследвам как протича балканското културно сътрудничество в две области – правителствения и НПО-сектора. Тогава се срещнах с първите тинк танкове. Започнах да разпитвам този кой е, онзи кой е, с какви проекти се занимава, защо точно с такива. Лека-полека започнах да осъзнавам, че това балканско културно сътрудничество в голяма степен е задушено от външни поръчки. Проектите, които се правят, нямат за цел да изразят енергията и идеите на интелектуалната, културната или научната общност на Балканите, а по-скоро да запълват дупки и да помагат на известен брой хора да оцеляват. А заедно с това и да налагат определени думички. „Нови технологии”, „придадената стойност”, „мултикултурното сътрудничество” - тези изрази започнаха като пирони да се забиват в главата ми. Преломният момент за мен настъпи през 1999 г. при бомбардировките над Югославия. По това време правих серия от интервюта с гръцки писатели за Националния център на книгата в Атина. Последвалите събития ме попариха. Завесата на демократичната американо-европейска политика се вдигна, за да видя, че тези писатели, тези Балкани и тази действителност, която аз обичам, бива наранявана и стъпквана заради политически интереси и няма как да оцелее, ще бъде задушена.
 
    Какво общо има това с изследването ви за тинк танковете и тяхната роля в прехода?
- Именно тинк танковската, експертната култура, замества в публичното пространство интелектуалеца парезиаст, за което говори и Александър Кьосев в едно есе. Това е интелектуалецът на Древна Гърция, чийто постъпки и начин на живот въплъщават истинността на изказванията му. Единство на думи и дела.
Процесът върви не само в България, а навсякъде по света. В началото идеята ми беше да проследя модите, масовото популяризиране чрез проектната култура на определени идеи и концепции, какво се крие зад тях и как те пътуват в пространството, докато се въплътят в политики. Доколко става дума за оригинална дейност на определени мислители и анализатори или за добре структурирани процеси в концептуален, политически и финансов план? На английски tank означава съд. Оказва се, че в него могат да се изливат сини, червени, кафяви, жълти и каквито си искате още идеи, докато се превърнат в безцветна течност. Става дума за една зона на елитите, в която наред с политици участват и международни организации, бизнес, но също медийни и академични среди. Тинк танковете са медиатори, които играят на всички тези табла едновременно. И вече никой няма представа кой кой е, за какво се бори и защо циркулират определени идеи. Самоопределянето, социалните връзки, социалната и историческата памет на поколенията – това е в криза в момента. Разгражда се и научната памет. В публичното пространство често няма никаква следа от идеите, докладите и научните изследвания на тинк танковете, те потъват в бездна. Няма възможност за създаване на критична среда, която да ги коментира, да бъдат опровергавани или защитавани. Няма проследяване на дебата. Никой не излиза и не казва: „Иване, Драгане, защо ти така каза преди 5 години, на кое изследване се позова и защо сега казваш друго?”. Една от основните теми, около която няма дебат това е образованието. Книгата би могла да осветли част от логиката на реформата, която тече в момента в областта на образованието.

Очаквахте ли
такава тишина след излизането на книгата у нас? - Бях готова за много повече от това, очаквах дори никой да не се съгласи да я издаде. За това съм много задължена на доблестта на издателство Изток-Запад. Стремяла съм се хем някои истини да бъдат казани, хем да предложа един инструмент за анализ на случилото се в изследвания период. Не се крия зад академичния параван, но не бих си позволила и да изляза на терена, ако преди това не съм чула критичната оценка на учени, които уважавам. Нали си говорим за демокрация през цялото време? Нали има десетки НПО-та, които настояват за достъп до информация? Ами, ето ви един достъп до информация. И тя съвсем не е самоцелна или насочена срещу определени личности. Надявам се пяната да отмине, за да се породи по-сериозен дебат, който да навлезе в сърцевината на това, което книгата засяга като теми.
 
Някои посрещат книгата с подозрения, че тя е един вид отмъщение на майка ви – политоложката Мария Пиргова?
- Насочването на разговора към личната страна отменя сериозния дебат. За какво би имала да си отмъщава майка ми, пък и звучи оптимистично да вярваме, че една публикация може да свали някого от трона. Напротив, книгата беше един риск за майка ми, както и за самата мен, тъй като повечето проекти на интелектуалния пазар се управляват от мрежите на тинк танковете. Тя много пъти ме предупреждаваше за неприятните последствия, до които може да доведе тази публикация. Казваше ми: „Ти какво си мислиш? Това да не ти е Франция!”.
Да, както и други преподаватели от университета, тя е един основен източник на информация, но не е „положителният герой” на книгата. Тя е просто интервюиран, който изказва гледната точка на тези, които по определени причини не са създали или интегрирали мощен тинк танк. За съжаление в България дебатът се вихри на жълто и полужълто ниво, но когато става дума за сериозни неща, и агнетата и вълците мълчат. Защо например няма нито една публикация около разкритието, че Председателят на УС на Нов Български университет Богдан Богданов е бил агент Николов на Шесто управление, докато се говори само за отзоваване на сега действащите посланици? Търси се и политическа интрига около факта, че Мария Пиргова е била кандидат за депутат от партия ЛИДЕР, а преди това е работила и за ДПС... - Какво общо има това с книгата? Да, била е също и парламентарен секретар на Министерски съвет в правителството на Любен Беров, ръководител на парламентарния център за изследвания при Георги Пирински и е преподавател по политология в СУ. В едно от малкото интервюта по радиото, ме попитаха колко пари съм получила за книгата и от къде са дошли те. Трагично е, че във времето, в което живеем, хората не могат да си представят, че човек може да рискува със себе си само в името на това да защити интелектуална позиция, а не финансов интерес.   сп. ТЕМА, 10 януари 2011 година



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - the game
17.01.2011 15:25
no name
цитирай
2. анонимен - поправки
18.01.2011 18:10
готина статия, има само някои неточности: пише се Лоик, не Лоис Вакан.
пише се think tank, a ne thing-thank.
и последно Дайнов не е директор на ЦСЛ, а на ЦСП - Център за социални практики.
иначе поздравления за статията!
цитирай
3. анонимен - Благодаря ви за оценката, както и за ...
19.01.2011 11:33
Благодаря ви за оценката, както и за поправките - те вече са отразени в текста. Авторът
цитирай
4. анонимен - Unitompiptons
29.07.2011 03:10
http://owdijfvcnid.com - efdnlwiernf Trerosteows <a href=http://efdincaa.com>dkyubwvfcn</a> JaveIssuefs http://lirwjcnncvuier.com Dipsidedide
цитирай
5. анонимен - Wananaroiv
19.02.2012 13:44
CealMayonon <a href=http://napechke.com>Anrielelin</a> inhedojinehah http://napechke.com - Senanamaso FelsFlediatig http://napechke.com
цитирай
6. анонимен - buy viagra online 443 17248
17.10.2012 06:14
<a href=http://buyviagraonlinemall.com/#12028>buy viagra</a> - <a href=http://buyviagraonlinemall.com/#9891>generic viagra</a> , http://buyviagraonlinemall.com/#14284 buy generic viagra
цитирай
7. анонимен - payday loans online 703 17529
17.10.2012 06:27
<a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#13963>payday loans online</a> - <a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#11952>payday loans online</a> , http://usapaydayloansonlinetoday.com/#19521 payday loans online
цитирай
8. анонимен - buy levitra online 16639
20.10.2012 03:16
<a href=http://orderlevitrahere.com/#ipxsy>levitra without prescription</a> - <a href=http://orderlevitrahere.com/#eanes >cheap levitra</a> , http://orderlevitrahere.com/#zkrgv buy levitra
цитирай
9. анонимен - cialis 20 mg 6762
20.10.2012 05:32
<a href=http://ordercheapcialishere.com/#bxhsu>buy generic cialis</a> - <a href=http://ordercheapcialishere.com/#pbjug >cheap cialis online</a> , http://ordercheapcialishere.com/#zlhpg buy generic cialis
цитирай
10. анонимен - viagra without prescription 18556
20.10.2012 10:49
<a href=http://ordercheapviagrahere.com/#swzvr>buy generic viagra</a> - <a href=http://ordercheapviagrahere.com/#lapdv >viagra online without prescription</a> , http://ordercheapviagrahere.com/#jgqft buy viagra online
цитирай
11. анонимен - payday loans 430 13450
21.10.2012 08:05
<a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#13639>payday loan</a> - <a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#18521>payday loan</a> , http://usapaydayloansonlinetoday.com/#3009 payday loan
цитирай
12. анонимен - buy viagra online 859 17776
21.10.2012 10:38
<a href=http://buyviagraonlinemall.com/#21066>buy viagra online</a> - <a href=http://buyviagraonlinemall.com/#18261>viagra online</a> , http://buyviagraonlinemall.com/#20543 viagra online
цитирай
13. анонимен - kamagra usa 2999
22.10.2012 03:46
<a href=http://orderkamagranow.com/#yaabm>cheap kamagra online</a> - <a href=http://orderkamagranow.com/#qlfku >buy kamagra 100mg</a> , http://orderkamagranow.com/#hwgus kamagra 100mg
цитирай
14. анонимен - buy generic levitra
22.10.2012 17:46
If you want to buy levitra use keywords <a href=http://onlinelevitrabuy.com/#6885>buy generic levitra</a>, <a href=http://onlinelevitrabuy.com/#2597>cheap levitra online</a> or this link http://onlinelevitrabuy.com/#6053 online
цитирай
15. анонимен - payday loans 740 2070
23.10.2012 00:11
<a href=http://paydayloansveryquickly.com/#14337>payday loans</a> - <a href=http://paydayloansveryquickly.com/#4067>payday loans</a> , http://paydayloansveryquickly.com/#18706 payday loans
цитирай
16. анонимен - buy cialis 304 2695
23.10.2012 01:16
<a href=http://buycialisonlinesafe.com/#9532>buy cialis online</a> - <a href=http://buycialisonlinesafe.com/#16601>cialis online</a> , http://buycialisonlinesafe.com/#14479 cialis online
цитирай
17. анонимен - buy viagra online 18555
24.10.2012 03:09
<a href=http://viagrastorehere.com/#gdjwl>generic viagra</a> - <a href=http://viagrastorehere.com/#vuosh >viagra online</a> , http://viagrastorehere.com/#jvblj generic viagra
цитирай
18. анонимен - generic kamagra 17953
24.10.2012 05:26
<a href=http://kamagrastorehere.com/#mbroc>kamagra online</a> - <a href=http://kamagrastorehere.com/#rqmss >kamagra online</a> , http://kamagrastorehere.com/#accxk buy kamagra
цитирай
19. анонимен - generic levitra 3599
24.10.2012 10:49
<a href=http://levitrastorehere.com/#okzft>buy levitra online</a> - <a href=http://levitrastorehere.com/#vovzg >buy levitra online</a> , http://levitrastorehere.com/#etspu generic levitra
цитирай
20. анонимен - buy cialis 1391
26.10.2012 05:12
<a href=http://cialisstorehere.com/#qnaud>buy cialis</a> - <a href=http://cialisstorehere.com/#lgxjo >generic cialis</a> , http://cialisstorehere.com/#agwbp generic cialis
цитирай
21. анонимен - payday loan 4254
27.10.2012 00:33
<a href=http://instantloanhere.com/#kllrg>payday loan</a> - <a href=http://instantloanhere.com/#dzbfa >payday loan</a> , http://instantloanhere.com/#rnkqm payday loan
цитирай
22. анонимен - generic cialis 797 15304
28.10.2012 11:24
<a href=http://buycialisonlinepharma.com/#2381>cialis online</a> - <a href=http://buycialisonlinepharma.com/#10652>buy cialis</a> , http://buycialisonlinepharma.com/#10494 cialis online
цитирай
23. анонимен - medication advertising
29.10.2012 02:47
http://cheapviagraqual.com | http://cheapviagraqual.com/#2496 - generic viagra | <a href=http://cheapviagraqual.com/#4770>generic viagra</a>
цитирай
24. анонимен - cheap cialis 16779
30.10.2012 00:30
<a href=http://cheapgenericcialisnow.com/#bnvvr>cialis 10 mg</a> - <a href=http://cheapgenericcialisnow.com/#bfiwp >cheap generic cialis</a> , http://cheapgenericcialisnow.com/#wyubt buy cialis online
цитирай
25. анонимен - buy propecia 9986
02.11.2012 01:00
<a href=http://ordercheapgenericpropeciahere.com/#calwd>cheap propecia</a> - <a href=http://ordercheapgenericpropeciahere.com/#tbhls >propecia online</a> , http://ordercheapgenericpropeciahere.com/#tzdtf generic propecia
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalinpurvanov
Категория: Политика
Прочетен: 182658
Постинги: 32
Коментари: 90
Гласове: 63
Архив