Постинг
03.08.2012 12:53 -
На хокей в Петрич
Автор: kalinpurvanov
Категория: Спорт
Прочетен: 2654 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.08.2012 12:57
Прочетен: 2654 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 03.08.2012 12:57
Калин Първанов
На хокей в Петрич
Купа, фойерверки, химни, конфети и всичко останало, познато ни от телевизионните кадри от стадионите в Мадрид, Манчестър и Торино...Не знам защо обаче футболната титла на "чудото" от Разград ме подсети, че преди няколко месеца видях Триумфална арка на мегдана в Скопие. Изглеждаше като истинската. Онази, в Париж.
Изненадата ми беше толкова силна, че последваха още видения:
Айфелова кула за един туристически сезон в Златни пясъци.
"Линкълн" за една вечер на абитуриентски бал в Обеля.
Барбекю за един мандат в двора на "Политически учебен център", известен повече като сарай.
Партии за един мандат. Наричани още проекти.
"Господин за един ден". Велика българска комедия.
"Добър вечер, уважаеми зрители, някъде от България!" - каква ли културна и историческа справка ще подготвят чуждестранните коментатори за първите мачове в квалификациите на Шампионската лига, излъчвани директно от "Лудогорец Арена"? Поне притеснението - как ще бъде изговаряно името на новия български шампион на чужди езици, сякаш намери лесно решение. Във форумите "Лудогорец" вече се превежда на световен жаргон като Крейзи уоод. Звучи екзотично. А защо не и като Холи уоод (от англ. holly – освен свещен, означава и бодлива зеленика).
Впрочем, в случката със самия отбор, стигнал до златен дубъл още с първия си сезон в елита, има нещо от холивудски сценарий. Подобни истории не се случват навсякъде. Със сигурност не и там, където не са чували израза - да започнеш нещо на гола поляна. Или поговорката - на гол тумбак чифте пищови. В Германия чудото "Хофенхайм" издържа няколко месеца, начело на Първа бундеслига. В Англия дори и шейх Мансур трябваше да изчака няколко години, докато обере плодовете от златния дъжд, който изсипва над Ситито на Манчестър от 2008-а.
Не омаловажавам труда на Голубович, Барт, Шоко, Гулдан, Витиня, Кишада, Кашчелан, Кабаселе, Марселиньо и тяхната компания от няколко родни звезди, които вероятно са забравили точни брой на отборите, чиито цветове са защитавали. Безспорно, те играха най-добрия футбол и майсторски скриха топката на софийските грандове. Та чак футболната Темида глътна свирката си от изумление, подобно на тях забрави своето призвание, и започна да гледа мачовете отблизо.
Не завиждам и на рекордните премии от 48 000 лв. на глава за шампионската титла и купата на страната. Само тайно се надявам някога да прочета новината, че някой меценат е оценил така постиженията на млади български учени. И им е създал условия да стигнат до тях, поне като на "Лудогорец Арена".
Трудолюбивите стопани от Лудогорието най-добре знаят, че за да изкараш добра реколта от дадена култура се искат подходящи климатични условия, опит, традиции, многогодишно усъвършенстване и къртовски труд. Възходът на българския футбол едва ли ще дойде с ашладисването на Кишада и Кабаселе към почвата в Разград. А с изкъртването на асфалта от дворовете на българските училища и подмяната му с изкуствена тревна настилка. Като за начало.
Дори и да звуча като лаик, имам си оправдание. Такива са повечето от професионалните мнения, посветени на темата. Ако не беше така, едва ли щяхме години наред да четем как "Made in Lovech" бил Правилният модел, по който трябва да се развива българския футбол.
Е, захарният памук свърши.
Сега сме на антибиотици.
И тъй като скоро едва ли ще оздравеем, нека затворим очи за реалността и да продължим да халюцинираме. Аз пък тържествено обещавам някой ден – когато имам пари и комплекси в излишък, да направя "Беласица"-Петрич републикански шампион по хокей на лед!
Сп. "ТЕМА", 02.06.2012 г.
На хокей в Петрич
Купа, фойерверки, химни, конфети и всичко останало, познато ни от телевизионните кадри от стадионите в Мадрид, Манчестър и Торино...Не знам защо обаче футболната титла на "чудото" от Разград ме подсети, че преди няколко месеца видях Триумфална арка на мегдана в Скопие. Изглеждаше като истинската. Онази, в Париж.
Изненадата ми беше толкова силна, че последваха още видения:
Айфелова кула за един туристически сезон в Златни пясъци.
"Линкълн" за една вечер на абитуриентски бал в Обеля.
Барбекю за един мандат в двора на "Политически учебен център", известен повече като сарай.
Партии за един мандат. Наричани още проекти.
"Господин за един ден". Велика българска комедия.
"Добър вечер, уважаеми зрители, някъде от България!" - каква ли културна и историческа справка ще подготвят чуждестранните коментатори за първите мачове в квалификациите на Шампионската лига, излъчвани директно от "Лудогорец Арена"? Поне притеснението - как ще бъде изговаряно името на новия български шампион на чужди езици, сякаш намери лесно решение. Във форумите "Лудогорец" вече се превежда на световен жаргон като Крейзи уоод. Звучи екзотично. А защо не и като Холи уоод (от англ. holly – освен свещен, означава и бодлива зеленика).
Впрочем, в случката със самия отбор, стигнал до златен дубъл още с първия си сезон в елита, има нещо от холивудски сценарий. Подобни истории не се случват навсякъде. Със сигурност не и там, където не са чували израза - да започнеш нещо на гола поляна. Или поговорката - на гол тумбак чифте пищови. В Германия чудото "Хофенхайм" издържа няколко месеца, начело на Първа бундеслига. В Англия дори и шейх Мансур трябваше да изчака няколко години, докато обере плодовете от златния дъжд, който изсипва над Ситито на Манчестър от 2008-а.
Не омаловажавам труда на Голубович, Барт, Шоко, Гулдан, Витиня, Кишада, Кашчелан, Кабаселе, Марселиньо и тяхната компания от няколко родни звезди, които вероятно са забравили точни брой на отборите, чиито цветове са защитавали. Безспорно, те играха най-добрия футбол и майсторски скриха топката на софийските грандове. Та чак футболната Темида глътна свирката си от изумление, подобно на тях забрави своето призвание, и започна да гледа мачовете отблизо.
Не завиждам и на рекордните премии от 48 000 лв. на глава за шампионската титла и купата на страната. Само тайно се надявам някога да прочета новината, че някой меценат е оценил така постиженията на млади български учени. И им е създал условия да стигнат до тях, поне като на "Лудогорец Арена".
Трудолюбивите стопани от Лудогорието най-добре знаят, че за да изкараш добра реколта от дадена култура се искат подходящи климатични условия, опит, традиции, многогодишно усъвършенстване и къртовски труд. Възходът на българския футбол едва ли ще дойде с ашладисването на Кишада и Кабаселе към почвата в Разград. А с изкъртването на асфалта от дворовете на българските училища и подмяната му с изкуствена тревна настилка. Като за начало.
Дори и да звуча като лаик, имам си оправдание. Такива са повечето от професионалните мнения, посветени на темата. Ако не беше така, едва ли щяхме години наред да четем как "Made in Lovech" бил Правилният модел, по който трябва да се развива българския футбол.
Е, захарният памук свърши.
Сега сме на антибиотици.
И тъй като скоро едва ли ще оздравеем, нека затворим очи за реалността и да продължим да халюцинираме. Аз пък тържествено обещавам някой ден – когато имам пари и комплекси в излишък, да направя "Беласица"-Петрич републикански шампион по хокей на лед!
Сп. "ТЕМА", 02.06.2012 г.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 63
