Калин Първанов

В мъртво вълнение

Статуквениците са на път да удържат поредна победа в БСП, докато ръководството тръби, че партията излизала от ступора

В БСП отново са си насрочили пленум. Колкото и да е парадоксално, партията продължава да фокусира някакъв интерес. Съвсем не с дневния ред на пленумите си, въпреки че този път съставителите им са се постарали да внесат някакво съдържание. На кой ли извън „Позитано” 20 му пука какви точки ще бъдат спуснати за обсъждане на предстоящия наесен пореден партиен конгрес? Дори и редови членове на БСП все по-трудно се ориентират, че това всъщност не е нов конгрес, а стария, който заседава задължително веднъж в годината.

Ще бъде ли отново претупан някакъв избор на председател или въпросът въобще няма да се повдига? За какво е кандидат Георги Кадиев – за кмет на София, за лидер на БСП? Или за президент и всичко друго, както иронично намекна във Фейсбук съпартиецът му Антон Кутев, навличайки си ответен скандал, поставен на вниманието на цялото Изпълнително бюро? Ще влезе ли Кирил Добрев в тематична коалиция с двамата Руменовци, за да опитат да катурнат Станишев? Или заговорниците ще бъдат прецакани и председателят отново ще оцелее благодарение на вечните крепители на всяко статукво Узунов, Дъбов, Николова?

Въпросите предизвикват миниатюрен интерес. Дори и имената на част от героите в подобни сюжети говорят все по-малко на широката публика. Още по-слабо се вълнува тя от въпроса каква оценка ще даде БСП на едногодишното управление на ГЕРБ. Това е все едно да питаш дали ДПС ще пише на Атака „слаб” или „двойка”...

И все пак

интригата е жива,

което значи че и партията все още мърда. Дни преди пленума социалисти с угрижен вид гадаят ще събере ли кворум сбирката, насрочена за 24-и юли? Тревогата им е резонна, след като заседания на няколко пъти пропадаха поради недостатъчния брой на желаещите да заседават. Членове на Националния съвет признават, че след поредния им пленум дори и в къщи вече не ги посрещат с въпроса „Какво решихте?”, а със „Събрахте ли кворум?”.

181-членния Национален съвет, чиито акции бяха джиросани в сговор между всички лобита в БСП през ноември 2008 г., напоследък дава на късо. Едното обяснение гласи, че социалисти не идват на заседания, я заради прекалена заетост на работните им места, я заради сезона на отпуските, веднъж заради жегата, друг път заради кишата. Друга версия обяснява полупразната зала с тих бойкот на противниците на Станишев, които се надяват да го изтощят във война на нерви и да го принудят да даде оставка. Което и от обясненията да е вярното, то дава неутешителна диагноза за състоянието на БСП.

Казват, че наскоро Станишев най-после узрял за революционната идея да се насрочи извънредна отчетно-изборна кампания в БСП, която да доведе до нов конгрес, който да реши по легитимен начин лидерския проблем и да избере нов Национален съвет. Ентусиазмът му обаче бил бързо охладен след няколко консултации из регионите. „За какво ни е нов конгрес, и този ни върши работа”, отсекли сякаш са си плюли в устите местните апаратчици и парирали в зародиш всякаква възможност за разклащане на статуквото. В Пловдивско дори подготвяли специална изненада за председателя – въпрос на седмици било излъчването на собственика на панаира Георги Гергов за областен лидер на БСП.

Позицията на местните партийни играчи е разбираема. Всички са делегати на сегашния конгрес, а повечето са и членове на Националния съвет. Нова отчетно-изборна кампания за тях ще бъде чиста загуба на време. Вместо да си редят пасиансите за местните избори догодина, партийните статуквеници ще бъдат принудени да се мъкнат по квартални и пенсионерски събрания, да мънкат в отговор на досадни въпроси, да изслушват другарски критики и да се кълнат във вярност към идеите на социалната справедливост. Шансът да не бъдат преизбрани като цяло е незначителен, но все някой може да даде фира. Затова и новата стара повеля гласи:

Да не клатим лодката

преди решаващите избори. Единствената трудност пред номенклатурата на БСП ще е представянето на резултатите за „достойно представяне”, като се имат предвид прогнозите, че вотът за социалистите се очертава като най-нисък в сравнение с всички местни избори от 20 г. насам. За целта вече се чертаели всевъзможни коалиционни конфигурации и формули за подкрепа на влиятелни независими кандидати, зад които да се скрие действителният резултат на БСП.

Именно след консултациите в няколко области Станишев обяви, че следващия  конгрес на БСП ще бъде през 2012 г. Тоест, след местните избори, ако, разбира се, дотогава кворумът съвсем не се е изпарил и се е намерил кой да насрочи форума.

Станишев разполага и с друга възможност да поиска промени в Националния съвет, която обаче изглежда още по-илюзорна. И сега действащия конгрес има правомощия да си избере нов НС, но логично следва въпросът – как същите делегати ще излъчат по-качествен орган от този, който вече са избрали?

Не по-розова е и картината в Парламентарната група на Коалиция за България, която успя да „блесне” главно с невероятните си пропуски, започнали още в края на 2009 г. с проспиването на дебатите при първото четене на бюджета. Картината е като в Националния съвет на БСП – кавги в отбора, капризи на застаряващи играчи, които се имат за звезди, сбъркана тактика и безпомощност в треньорския щаб. В резултат опозицията на два пъти се размина с топката на голлинията пред противниковата врата.

След като седмици наред БСП громеше управляващите заради закриването на болници, на 4 март въпросът бе поставен в парламента от ДПС под формата на решение за временен мораториум. При гласуването в пленарна зала се оказа, че само 73 депутати от управляващото мнозинство са били в наличност и ако опозицията – БСП и ДПС, е била мобилизирана, е можела да спечели гласуването с четири гласа отгоре. Точно половината от 40-те леви депутати обаче не са проявили никакъв интерес към темата и са пропуснали вота. Подобна сцена се разигра и на 14 юли, когато в парламента бяха внесени на първо четене промени в Закона за висшето образование. Най-дискусионният текст разширява обхвата на платеното обучение в държавните университети, срещу което БСП изсипа порой от критики в пресконференции и интервюта. В решаващият момент ГЕРБ отново разполагаха в зала със 73 депутати, а срещу закона се обявиха представители на „Атака”, „Синята коалиция” и дори един гербер. За отхвърлянето му бяха необходими само 25 гласа, но 23 депутати от ДПС и 23 от левицата отново не бяха на работните си места.

Поведението на червените депутати предизвика остра реакция дори от левия вестник „Дума”, който на 5 март излезе с уводен коментар „Искате уважение?!”. На 15 юли заглавието на коментара вече беше

„Опозиция без смисъл”

Дори и подобни думи обаче не извадиха социалистите от апатията и скандалът утихна, след като нито една структура на БСП не намери за нужно да протестира или поне да поиска някакви обяснения от своите избраници.

Мълчанието удобно може да се тълкува като съгласие и дори като одобрение, а мъртвото вълнение – като движение напред. „Засилва се положителната оценка в БСП за това какво правим и накъде сме тръгнали. Една от основните причини за това е, че имаме по-добро публично присъствие”, констатира наскоро секретарят на Националния съвет Антон Кутев. На Станишев също не му остава нищо друго, освен да вижда признаци, че партията му излиза от ступора. „Отваряме се към активните слоеве от населението, търсим нови идеи”, заяви наскоро той. Социалистите дори гласуваха за подобна формулировка в едно от своите решения. „БСП е превъзмогнала дълбокото стъписване от изборните резултати, преминава към аргументирана критика на управлението, формулира алтернативи”. Това гласува последният пленум, минути преди заседанието да се разпадне...поради липса на кворум.

Ни чули, ни видели...

Професия „Опозиция”

Почти цялото бивше правителство на „Социалната отговорност”, начело с експремиера Сергей Станишев, е пропуснало да гласува двете ключови решения, които можеха да нанесат удар върху политиката на ГЕРБ в областта на здравеопазването и образованието. Това показва разпечатката от гласуванията, която е на разположение на читателите на парламентарната библиотека.

На 4 март 2010 г. по точка 11 от дневния ред Народното събрание гласува внесения от ДПС „Проект за решение, с което се задължава правителството на Р.България да спре процеса на закриване на общински болници и в срок до два месеца да представи пред НС Национална програма за преструктуриране на болничната помощ”. Левицата подкрепя предложението, но само 20 от нейните депутати се намират в залата и то е отхвърлено на косъм. На 14 юли по точка 4 от дневния ред НС гласува на първо четене промени в Закона за висшето образование, които разширяват платеното обучение в държавните ВУЗ-ове. Отново липсват 23-ма от БСП, което се оказва решаващо за приемането на закона.

Любопитното е, че имената на 13 отсъстващи се повтарят и при първото и второто гласуване. Това са ексминистрите на вътрешните работи Румен Петков и на икономиката Румен Овчаров (двамата са сред най-активните във вътрешнопартийните борби), на регионалното развитие Асен Гагаузов, на финансите Пламен Орешарски, на транспорта Петър Мутафчиев и бившият му заместник Георги Петърнейчев. Против приватизацията на болниците е пропуснал да гласува и бившият здравен министър Евгений Желев. Сред останалите липсващи при двете гласувания са бившият шеф на партийния апарат в БСП Димитър Дъбов, коалиционният партньор Георги Анастасов, депутатите Атанас Мерджанов и Кирил Добрев и дори говорителят на БСП Корнелия Нинова, която е сред най-активните по двете теми, когато на „Позитано” се дават пресконференции.

сп. „ТЕМА”, 24 юли 2010 г.