Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.08.2010 16:12 - Странникът от улица „Бунтовник”
Автор: kalinpurvanov Категория: Политика   
Прочетен: 3385 Коментари: 4 Гласове:
3

Последна промяна: 27.08.2010 16:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 

Калин Първанов

Странникът от улица „Бунтовник”

In memoriam за левия ексцентрик, който не се превърна в циник

 


За всички, които го познаваха, той беше един от най-жизнерадостните хора. Затова и в първите часове вестта за кончината му звучеше неправдоподобно. Смъртта го застигна на 53 години недалеч от къмпинг „Градина” – любимото място, където прекарваше летата си. Осанката на Илия Божинов дотолкова се беше сляла с пейзажа на един от последните естествени плажове, че сред първите коментари за тъжната вест някой написа:

 

„Градина” опустя!”.

 

Приживе Божинов имаше безброй приятели, а сред малцината му неприятели бяха и такива „от сой” – влиятелни, властолюбиви, безцеремонни. Сладкодумният левичар беше уважаван и търсен за компания от хора с най-различни убеждения, с доста от които се беше запознал покрай многобройните си интереси. Увличаше се от нови технологии, бридж, парапланеризъм, история, а дори и политиката упражняваше като хоби.

Илия Божинов изпъкваше като една от колоритните фигури в ляво от самото начало на прехода. В дългите изборни нощи в НДК основателят на Гражданска инициатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ) пръв разполагаше с най-достоверни извадки от току-що състоялия се вот. Дори и социолозите сверяваха часовника си с него. Освен точните изчисления, запазена марка на Божинов стана и червената папийонка – белег на нетипичен за онези времена аристократизъм. Но и без нея не оставаше незабелязан, където и да се появеше.

Свали папийонката, когато самонабедили се за партийни аристократи започнаха да се възпроизвеждат по върховете на БСП. Някъде в онези години, в които ширпотребата „Made in Pozitano” бълваше потници „Социализмът е секси” и гащета с логото на партията, синът на бившия член на Политбюро Тодор Божинов се яви насред бузлуджанския пек с ексцентрична черна фланелка. Хиляди погледи се вторачиха в лика на Йосиф Висарионович, стиснал здраво кормилото на властта, и надписа „Сталин – наш рулевой!”. Едва ли софийският бохем беше прегърнал идеите на сталинизма – системата, която въобще не се е церемоняла именно с различните като него. По-скоро влагаше капка самоирония, а още повече ирония към несменяемите кормчии на трибуната. Остана неразбран.

Математикът обичаше битките, дори когато бяха с минимална вероятност за успех - без значение дали бранеше любимия си къмпинг от мутри, или подканяше бившия си приятел Сергей Станишев да „разчисти корумпираните от БСП”. В материален смисъл далеч не беше беден, но постоянно зовеше за разграничаване от олигарсите във и покрай партията, назовавайки ги поименно.  

 

 

«Десни по душа, леви по неволя»

  

 

- гласеше диагнозата му за управляващия партиен елит, който познаваше отлично. В апогея на тройната коалиция казваше, че «в момента инвестициите в политиката са по-печеливши от тези в икономиката».

  

Парадоксално е, че при цялата известност, професионална биография и медийна комуникативност на Божинов, съпартийците му не го включиха дори и в листа за общински съветници, камо ли да го издигнат за депутат. За министър – сакън. Изтърпяха го най-много до член на Висшия партиен съвет, но когато проговори по пленуми си навлече омразата на всички лобита. Дори и тези, които с кеф биха си изболи един на друг очите, дружно се нахвърлиха да го ръфат. Като не можаха да измислят друго и да спорят с аргументите му, го дамгосаха, че е „лично неудовлетворен” (любимият израз на доволната посредственост). Но ако бяха се зачели в блога на Илия вероятно щеше да им просветне, че не може да е неудовлетворен човек, избрал за свое мото мисълта:

 

«Ако искаш да бъдеш щастлив – бъди!».

 

Фамозният й автор Козма Прудкин беше казал още, че е по-полезно да извървиш собствения си път, отколкото цялата вселена.

В началото на миналата година Божинов стана учредител на нова партия „Българска левица”, с която също не му провървя. Но не се отказа от нея след първия неуспех. Даде й дори адреса на прословутия си офис-дом на улица „Бунтовник”. Шепа хора от БСП тръгнаха след него, сред последователите му се оказаха и хора със спорни качества. Така Божинов се изправи пред класическия проблем, формулиран още от героя от фланелката му: „Кадрите решават всичко”. За да популяризира формацията си, на частичния избор през есента математикът бе принуден да се кандидатира за кмет на София. Единият от двамата българи, които най-много разбират от избори, регистрира ценителски вот от 0.5%. Вероятно Божинов тайно се надяваше да се превърне в „българския Лафонтен”. Проблемът бе, че искаше да го направи в страна, в която дълго трябваше да обяснява кой е Оскар Лафонтен.

Казват, че доста след известието за смъртта му, в опустялото „Позитано” са търсили човек, който да драсне няколко реда. После умували некролог ли да бъде или само съболезнователен адрес, пък какви думи да се употребят, за да бъде политически коректно...Бивш служител на централата предположи, че на съставителите му ще е достатъчно и едно изречение: „Той имаше куража да изрече на глас онова, което всички виждахме, но не искахме да го кажем”. Така дори и смъртта на известния шегаджия роди анекдот.

И докато бившите му другари умуваха кой е Илия Божинов, признанието дойде от другаде. „Ако не беше Илия, Интернет в България щеше пак да има, но щеше да се появи по-късно, да струва повече и мнозина от хората, които го изградиха, най-вероятно нямаше да са това, което са”. Оценката щеше да звучи бомбастично, ако не беше подпечатана от имената на пионери интернавти като Вени Марковски и Димитър Ганчев. Вероятно Илия Божинов щеше да е свързан с още големи начинания. Ако не намираше време да отговаря търпеливо дори и на най-тъпите въпроси. И ако не беше дотолкова снизходителен към глупостта, че да си позволява понякога дори да спори с нея...

 

 

На явки с дядото на Интернет

В началото на 90-те години Илия Божинов е ръководител на „Микроком” – държавно предприятие от системата на пощите. То поддържа мрежата на Фидонет (дядото на Интернет), към която чрез модеми са свързани 50-ина компютъра в София. Връзката с централния възел на „Микроком” се осъществява по телефона и обикновено нощем, когато линиите не са толкова натоварени. Потребителят на Фидонет звъни на един от двата номера, с което активира модемите за обмен на информация. След като затваря, идва ред на следващия абонат.

„По този начин се обменяха поща и файлове с целия свят. Помня специално размяната на научнофантастични романи, играеха се дори и онлайн игри”, казва Вени Марковски. Илия Божинов бил луд по „Война” – играта, която съществува и в съвременен вариант във Фейсбук. По онова време тя се играела с по един ход (едно позвъняване) на ден и развръзката се чакала цяла година. „Специално за „Война” звъняхме веднъж дневно в Холандия. Накрая спечели Илия, аз останах втори, а един холандец се класира на трето място. Когато научи, че е бил изпреварен от българи, той заподозря, че е станал жертва на западни хакери, та се наложи да звъним и да му се представим лично от България”, разказа пред „ТЕМА” председателят на Интернет-общество.

Божинов събирал фидонетаджиите първо в „Микроком”, после организирал „Ден на майстора” всеки петък в офиса си на „Бунтовник”. Част от историята може да бъде прочетена в блога на Марковски. Там е цитирана и оценката на друг виден фидонетаджия – Димитър Ганчев, за Илия Божинов. Ето и още от нея:

„Както Вени вече спомена, Интернет щеше да го има и без Илия, без мен, Вени и Ванката, без Ники Горчилов, без Григор Гачев, без Боян Бонев, без Георги Чорбаджийски, без Косьо Спиров, без Ники Ангелов, разбира се без Даниел Калчев, Асен Шарланджиев, без Борис Басмаджиев (сигурно изпускам много имена). Във всеки случай без “денят на майстора” и “Майорка” нямаше да го има като общност, която да ни събере (Ники и Еми пък хич). За тези, на които горните имена не им говорят нищо, ще го обясня така: ако с машина на времето бъде махнато това, което тази група хакери е създала през годините (благодарение на тласъка, който сме получили от Илия), Интернет в България ще спре напълно и ще отнеме поне две години, за да се възстанови. А като се възстанови ще е в пъти по-бавен, по-скъп, с по-малко съдържание и по-малко услуги. Оставям ви да поразсъждавате върху това как понякога е достатъчно само да се сетиш за кого трябва да купуваш бира всеки петък, за да промениш, ама наистина да промениш пътя на историята, а не само някой да каже това клише, когато си отидеш!”. 

 

А Вени Марковски слага край на размишленията си: „Днешните български медии пишат за това, че си бил отишъл “политика Илия Божинов”. За мен той никога не е бил политик. Илия беше човек, който искаше България да стане нормална държава. В това си желание, той отдаде време, усилия и средства на Българската социалистическа партия, а в последната година и половина и на новосъздадената партия “Българска левица”. За разлика от други деца на номенклатурата (баща му бе в ръководството на България преди 10-и ноември 1989 г.), Илия не заряза идеалите и идеите, с които беше отраснал, но се опита да ги промени, а да промени и своите партийци. Не успя в това си начинание, за което се ядосваше, но поне опита”.


сп. „ТЕМА”, 27 август 2010 г.



Тагове:   бунтовник,


Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Прекрасна статия
27.08.2010 16:59
Кирил Даскалов
цитирай
2. анонимен - Без да го познавам лично...
28.08.2010 09:39
Илия бе рядка птица - интелигентна и ерудирана. Жалко че такива като него си отиват първи. И въпреки че съм християнин - по-бих се радвал някои други да го бяха преварили....
цитирай
3. анонимен - Donew300
30.08.2010 15:54
А колко много още искаще и можеще да даде на всички ....
цитирай
4. анонимен - жалко
11.09.2010 01:27
Майната и на БСП авторе. Един пич го няма...А преди мсичко Илийката беше Пич. Поздрави. Бисер
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kalinpurvanov
Категория: Политика
Прочетен: 116227
Постинги: 32
Коментари: 90
Гласове: 63
Архив