Калин Първанов

За кого свири ламбадата

След като номинациите за кандидат-президент от БСП бяха превърнати в сапунен сериал, мехурите започнаха да се пукат

      Как се танцува танцува ламбада?
"Базовата стъпка не е трудна... - казва в танцувален форум известен столичен инструктор – Всичко останало е заимствано от другите видове танци. Ламбада според мен няма къде да практикувате и учите. Танцът не се е развил от излизането си и някак е останал повече в спомените."
     В ламбадата, която изтанцува БСП тази пролет, движенията са горе-долу същите. Базовата стъпка никак не е трудна – номинираш Ламбо за президент, което изглежда най-лесното решение. Не е нужно кой знае колко да мислиш, да се аргументираш, да спориш, да убеждаваш, да се конфронтираш, а, не дай си Боже – да избираш. Че какво има да му се избира? Кой не знае за Ламбо, кой не е чувал за него! Важното е да си първи и да дадеш тон, после всички ще затананикат и ще кършат снаги, някои по навик, други - с повече чупки в кръста.
     Останалото е заимствано от другите видове танци – малко шоу, малко политика, кино, Бузлуджа, поляна, народ, жега, бира, скара, "Единство!", "Ура!", "Да живее България!", "Дами канят", "Стъклен дом" и, разбира се – "На всеки километър". При избора на кандидат за президент има и други ключови думички: конституционализъм, главнокомандващ, дипломация, позиция, обществен договор, политическо представителство, прогресивни данъци, плоски данъци, вето... Но тези понятия са малко по-сложни и неподходящи за първосигнално въздействие.
     Един от малцината, които не пожелаха да изтанцуват елементарния танц, беше Стефан Данаилов. "Имам визията, но не и качествата за президент - заяви Ламбо още в началото на април. – Моята позиция е твърда и ясна... Добре ще седя, но не е само това, трябва и още нещо. А и моите амбиции в политиката са минали, имам си други представи за живота оттук нататък - най-малкото не искам да е толкова организиран и охраняем." Съпартийците му се престориха, че не чуват. Или разчетоха думите на Данаилов като обичайно поведение на партиен функционер, който сондира, лавира и се ослушва.
   Междувременно в БСП беше обявена процедура по номинации на кандидат-президенти с подаване на един основен жокер към структурите - Ламбо.
      Наложи се и
 
действащият президент да се прави на артист 
 
- Георги Първанов навести поредния селски събор, срещна момиче на площада и го попита каква иска да стане като порасне. "Актриса", отговори чистосърдечно девойката от Гърмен. "Гледаш ли български сериали?", полюбопитства президентът и очаквано получи утвърдителен отговор. Това беше достатъчно, за да тегли заключение: "Какво ще кажеш за Стефан Данаилов? Много е добър, страхотен е, нали? Той и за президент става!" Отговорът на момичето, разбира се, интересуваше доста по-слабо държавния глава, отколкото заглавията в утрешните вестници. А те напълно оправдаха очакванията му - „Първанов: Стефан Данаилов става!”
     На 11 юни обаче в. "Стандарт" излезе с доста по-шокиращо заглавие: "Писна ми, махам се! Обявен за предател, актьорът готов да напусне България." В пространно интервю бившият министър на културата обясни, че съпартийците му нямат никакво основание да го спрягат за кандидат-президент. "Ама никакво!" Данаилов разказа как е подложен на постоянен натиск, включително и на домашния телефон. Обвинявали го в предателство, ако не склони да се кандидатира. "Исках да стана и категорично да кажа на другарите си да спрат да заблуждават партията. Тогава дойдоха колеги при мен и ми казаха: Шефът каза да не говориш пред пленума, за да не демотивираш хората. Как така? Това няма да стане! В началото на юли изчезвам за известно време, за да видя какво ще правят на конгреса. Това е коварният момент – да ме притискат! Натрапването на вина ме поставя в особено състояние", не скри огорчението си любимецът на БСП.
     Ето как процесите в ляво започнаха да конкурират сапунените сериали, докато в други партии вече се водеха реални кампании с вътрешни избори. За да се насладим на сюжета в цялата му прелест, нека се върнем на N-тата серия от 9 април, когато се проведе пленум на БСП. „Трябва да бъдем достатъчно открити и принципи и на тази основа да очертаем фигурата и платформата за нашия кандидат", заяви от трибуната Сергей Станишев. В следващия епизод – вече пред национално съвещание на 14 април, председателят на БСП призова съпартийците си да се хващат на работа, за да вървят към изборна победа. "Като демократична партия ние стартирахме процес за номинации за кандидатури за президент и вицепрезидент. Този процес
 
не бива да е формален и отбиване на номера 
 
Защото мнението на членовете на партията е важно - и по отношение на формулата на издигане, и по отношение на личността на кандидатурите", подчерта Станишев и отрече да има собствени фаворити, които ще налага.
     Последните признания на Стефан Данаилов (и доколкото никой не е посмял да постави под съмнение думите му) хвърлят светлина върху действителните намерения на Станишев. Повече от ясно става, че ръководството на БСП се е надявало процесът на номиниране на кандидати да бъде формален и местните организации да отбият номера. За целта структурите са били насърчавани да издигат мнимата кандидатура на Ламбо, върху когото паралелно е било въздействано да не оповестява публично отказа си. Така червената партийна маса е бил командирована за зелен хайвер, с което ръководството се е надявало да печели време и да търси печеливш кандидат неизвестно къде. И докато над Стефан Данаилов в началото тегнеха съмнения, че разиграва театър, оказва се, че други са го забъркали в собствената си пиеса. За Ламбо е била предвидена ролята на декор, който да отклонява вниманието от случващото се зад кулисите. Роля, с която той очевидно не се съгласи.
     Дори и необичайно острите думи на емблематичния социалист не предизвикаха никаква реакция в "най-демократичната партия". Даже напротив: от организацията в Димитровград долетя поредната президентска "номинация" за Данаилов редом с реверанси за Румен Овчаров и Ивайло Калфин. Изглеждаше сякаш в някои райони вестниците стигат със закъснение, а "Стъклен дом" още не е слязъл от ефир. По-вероятно обаче е друго:
 
негласна сделка 
 
между централния и местните апарати. "Позитано" няма да се бърка прекалено в номинациите на кметове и съветници, които са погълнали вниманието и енергията на партийците по места. Те пък от своя страна няма да мътят водата на централата в София с прекалено умуване за президентски кандидатури.
     След изчерпването на ламбадата в БСП е задействана нова тактика за разсейване на вниманието – кандидатите набъбват до двайсетина имена, въпреки че само 5-6 са декларирали действителна воля да участват в президентската битка. Балансите ще избият, ако "Позитано" налучка такъв претендент, който да гарантира на БСП "почетното" трето място. Подобен финал на националната кампания неминуемо ще се отрази и на резултатите в общините, където е основният поминъкът на неколкостотин активисти. А това са все хора, които ходят по конгреси и вдигат ръце. Подобна развръзка вещае истинско раздвижване на столетницата, макар и следизборно. Но вече не в ритъма на ламбадата, по-вероятен изглежда танцът със саби.
 
сп. „ТЕМА”, 27 юни 2011 г.